Определение от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на СНЦ „Сдружение на общинските болници в България“, представлявано от д-р Н. Тотев чрез адвокат А. Чобанова против т. 3.3.1.3.3 и т. 2.1.2 препращаща към т.2.4, от приложение към чл. 1 на Наредба № Н-6 от 6 ноември 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната”, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр. 98/18.11.2025, в сила от 22.11.2025 г. („Наредба № Н-6“ и МС „Ендокринология и болести на обмяната”) С жалбата съдът е сезиран с особено искане за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт до окончателното приключване на спора относно тяхната законосъобразност, с оглед предвидения срок за привеждане дейността на лечебните заведения в съответствие с наредбата (погрешно посочен като предстоящо влизане в сила). Ответникът – министърът на здравеопазването изразява становище за неоснователност на искането за спиране, поради липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и по съображения, че с оспорените разпоредби са въведени изисквания за качество на съответната медицинска дейност като част от медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяна“ в контекста на продължаващото медицинско обучение, което е в защита на пациентите. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за спиране е допустимо съгласно чл.190, ал.1 във връзка с чл. 166, ал. 4 и 2 АПК. Направено е от юридическо лице с нестопанска цел, за което е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК от оспорването на т.3.3.1.3.3 и т. 2.1.2 от приложението към чл.1 на Наредба Н-6, в хода на висящо съдебно производство по оспорване на посочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Съгласно тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В конкретния случай сдружението – жалбоподател е юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛСНЦ и съгласно устава му е с предмет на дейност всестранно подпомагане на общинските болници - членове на сдружението, с цел подобряване медицинското обслужването на пациентите и населението, а основните цели са: 1. запазване и развитие на общинските болници; 2. защита правата и интересите на членовете му; 3. повишаване достъпността на обслужваното население до по-високо ниво на специализирани медицински дейности; 4. Запазване на медицинските кадри. Съгласно чл. 9 от устава членове на сдружението могат да бъдат юридически лица - лечебни заведения за болнична помощ с местонахождение извън столицата и областните градове, които са 100% общинска собственост. Разгледано по същество е основателно, по следните съображения: Оспорената разпоредба на т. 3.3.1.3.3 урежда изискванията за персонал, като част от изисквания при оказване на медицинска помощ по медицинската специалност "Ендокринология и болести на обмяната" в структури на лечебни заведения за болнична помощ, първо ниво на компетентност на структурата (клиника/отделение) по "Ендокринология и болести на обмяната" и предвижда изискване за „лекари с допълнителна квалификация - минимум един лекар с квалификация за извършване на ехография на шийната област”. Разпоредбата на т.2.1.2 е част от изискванията към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността "Ендокринология и болести на обмяната" и по-конкретно изискванията към дейността на специалиста по "Ендокринология и болести на обмяната" и предвижда, че „за осъществяването на определени дейности в обхвата на медицинската специалност лекарят специалист по "Ендокринология и болести на обмяната" да има допълнителна квалификация съгласно т. 2.4”. Съгласно т.2.4. дейности в обхвата на медицинската специалност "Ендокринология и болести на обмяната", изискващи допълнителна квалификация са: 2.4.1. допълнителна квалификация за лекарите специалисти по "Ендокринология и болести на обмяната" е необходима при осъществяване на следните дейности: 2.4.1.1. ехография на шийната област - осъществява се в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ и в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.1.2. тънкоиглена пункционна биопсия на структури в шийната област под ехографски контрол - осъществява се в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.1.3. остеодензитометрия (DXA) - осъществява се в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ и в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.2. лекарите имат ангажимент да поддържат квалификацията си чрез участие в програмата за продължаващо обучение в областта на дейностите по т. 2.4.1.1 - 2.4.1.3. Съгласно §1 от ПЗР на Наредба № Н-6 от 6 ноември 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната”, лечебните заведения следва да приведат дейността си в съответствие с тази наредба в 6 месечен срок от влизането й в сила. Наредбата е обн. ДВ бр. 98/18.11.2025 г. и влязла в сила на 22.11.2025 г., поради което 6- месечният срок изтича на 22.05.2026 г. По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166 АПК съдът може да спре действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай в жалбата е посочено, че въвеждането на посочените изискания за персонал в първо ниво на компетентност на структурата (клиника/отделение) по "Ендокринология и болести на обмяната" по т. 3.3.1.3.3 и изискванията за допълнителна квалификация към специалиста по ендокринология и болести на обмяната по т..2.1.2 във връзка с т.2.4, би лишило пациентите от достъп до своевременно здравеопазване и медицинска помощ, особено в отдалечени и труднодостъпни райони, както и че би лишило болницата от доказали се в практиката лекари – специалисти по ендокринология. Посочено е също, че ако лечебното заведение не отговори на посоченото изискване, НЗОК ще има формално основание да откаже сключването на индивидуален договор с това лечебно заведение по съответната клинична пътека. Според жалбоподателя докато лекарят – специалист по ендокринология придобива предвидената в оспорените разпоредби допълнителна, но ненужна квалификация, касаеща не диабетологията, а заболяванията в областта на щитовидната жлеза – пациентите, нуждаещи се от лечение на захарния диабет и придружаващите ги усложнения – остри и хронични, ще бъдат лишени от достъп до здравеопазване или поне от своевременно такова, което е елемент от ефективна, своевременна и качествена медицинска помощ. От посочените обстоятелства, преценени във връзка с предвидения 6 – месечен срок, от влизане в сила на Наредба № Н-6, в който лечебните заведения са задължени да приведат дейността си в съответствие с наредбата, включително и с оспорените изисквания, следва, че оспорените разпоредби засягат достъпа до медицинска помощ в структури от първо ниво на лечебните заведения, в това число и на общински болници, на пациенти с ендокринни заболявания или с болести на обмяната, което би довело до трудно поправими вреди за тяхното здраве. В резултат на прилагане на оспорените разпоредби би могло да се стигне до закриване на отделения/клиники по „Ендокринология и болести на обмяната“ в структури на лечебни заведения за болнична помощ, първо ниво на компетентност. По тези съображения настоящият състав преценява, че са налице основанията по чл. 190, ал.1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 4 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт до приключване на съдебното производство по проверка на тяхната законосъобразност. (В този смисъл и определение от 15.02.2017 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 979/2017 г.) Доводите на ответника, че посочените изисквания се отнасят за качеството на съответната медицинска дейност като част от медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяна“ в контекста на продължаващото медицинско обучение и са в защита на пациентите, са относими към спора по същество относно законосъобразността на така въведените изисквания. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,