Определение № 1332 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 137/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ф. Соколов гражданин на Руската федерация, роден на [дата] в град Москва, чрез адвокат И. Влахов от АК Враца срещу Определение № 10292 от 23.11. 2023 г., постановено по административно дело № 11114 по описа за 2023 г. на Административен съд- София град (АССГ). Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, издадено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и при несъответствие с материално правни разпоредби. Твърди, че съдът неправилно е приел, че няма повдигнати въпроси, касаещи правата Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и че такива не могат да бъдат изложени в жалбата. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба– завеждащ Консулска служба в посолството на Република България в Белград, република Сърбия, в срока по чл. 232 АПК, не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното определение съставът на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Ф. Соколов гражданин на Руската федерация, срещу отказ за издаване на виза, издаден от ЗКС в Посолството на Република България в Белград, република Сърбия по заявление на лицето от 04.08.2023 г. Решаващият състав на АССГ преценил, че макар формално в жалбата да е посочена разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧОС, след запознаване със съдържанието на същата следва извода, че няма повдигнати изрично въпроси, касаещи права по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, нито такива могат да се изведат от изложеното в нея. Описаните от лицето обстоятелства в тази насока, били възприети като „избора на заявителя да живее в Република България, заявеното декларативно право на избор на лицето в коя страна да живее“. Определението е НЕПРАВИЛНО. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ (ДВ, бр. 97 от 2016 г.) съставлява предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и препятства осъществяването на търсения съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. В случая такава виза е поискана от жалбоподателя (виза за дългосрочно пребиваване - вид "D"), като последният претендира и засягане на основни права по Европейската конвенция за правата на човека. В подадената пред първоинстанционния съд жалба, жалбоподателят изрично претендира засягане на правото му по чл. 8 от Конвенцията. Там излага съображения свързани с ползване на жилище, собственост на майка му и подобряване на здравословното си състояние. За да прекрати производството, съдът е приел, че наведените в жалбата оплаквания във връзка с избора на живеене в България не са свързани с нарушено право по чл. 8 от Конвенцията. Въпросът обаче дали са засегнати права по чл. 8 от Конвенцията е по съществото на спора, поради което съдът неправилно е прекратил образуваното съдебно производство. Законодателят не е поставил изискване относно съдържанието на жалбата да сочи конкретна разпоредба на ЕКПЧ, достатъчно е само лицето да претендира засягане на такова право. По смисъла на чл. 10а ал. 4 от ЗЧРБ за да е допустимо оспорването пред съда на отказ за издаване на виза по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ, е достатъчно жалбоподателят да претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, а не вече да е доказал наличието на такива. Основната цел на член 8 ЕКПЧОС е да защитава от произволна намеса в личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията от страна на публичен орган (Libert v. France, §§ 40-42). По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на първоинстанционния съд, който при решаване на спора по същество да извърши преценка дали са засегнати основни права на жалбоподателя по Европейската конвенция за правата на човека. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, настоящият съдебен състав на трето отделение