Определение № 533 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Босяцка, представлявана от пълномощника В. Босяцка - Иванова, подадена чрез процесуален представител адв. М. Андонова от САК, с която се обжалва Определение № 9492/02.11.2023 г., постановено по адм. д. № 7216/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директора на ТП на НОИ - София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-гад е оставил без разглеждане жалбата на Р. Босяцка срещу писмо на директора на ТП на НОИ – София с изх. № 1058-21-534#1/17.07.2023 г. и е постановил прекратяване на съдебното производство. В оспореното писмо ответникът е посочил, че във връзка със Заявление вх. № 1058-21-534/03.06.2023 г., подадено от жалбоподателката е извършена проверка в информационната система на НОИ, при която не са установени некоректно подадени от заявителката данни за 2017г., 2019 г. и 2020 г., поради което не се издават задължителни предписания за корекция или заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Ответникът е приел, че предвид разпоредбите на чл.110 от ДОПК и възложените дейности на контролните органи на НАП, на основание чл.31, ал.1 от АПК заявлението на жалбоподателката следва да се изпрати на този орган за предприемане на действия по компетентност. За да направи извод за недопустимост на жалбата, съдът е приел, че оспорването на актовете, издавани по реда на КСО е уредено в Глава осма от Кодекса – „Спорове“, като съобразно чл.118, ал.1 от КСО, на съдебен контрол подлежат решенията на директора на ТП на НОИ, издавани по повод на обжалване по административен ред на посочените в чл.117 КСО актове на различни органи на НОИ. В конкретния случай оспореното писмо, макар и издадено от директора на ТП на НОИ, не представлява решение и няма съдържанието на такова по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО, т.е. не представлява акт, с който директорът на ТП на НОИ се произнася по основателността на подадена до него жалба срещу индивидуален административен акт на долустоящ орган. Освен това съобразно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, на обжалване по административен ред подлежат издадените от органите на НОИ задължителни предписания, но не и отказите за издаването им. Определението е правилно като краен резултат. С подаденото заявление жалбоподателката е поискала от НОИ да бъдат дадено предписание на ТД на НАП – София, офис Изток, за приемане на коригиращи декларации образец 6 за ДОО. Подаването на коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски е регламентирано от разпоредбата на чл.104, ал.4 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, посочените декларации не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. В конкретния случай с писмото, предмет на оспорване, ответникът очевидно е приел, че подаденото заявление е от компетентността на НАП, посочвайки разпоредбата на чл.110 от ДОПК и позовавайки се на възложените дейности на контролните органи на НАП (с което възпроизвежда последното изречение на чл.9, ал.5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. ), след което и на основание чл.31, ал.1 от АПК, текстово възпроизвеждайки всъщност ал.2 на същата разпоредба, е изпратил заявлението по компетентност на НАП. Актът, с който преписката се изпраща на компетентния орган не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прекратява административното производство, нито пък административния орган се произнася по същество. Производството продължава пред компетентния да се произнесе административен орган. Освен това в АПК не е предвидена възможност за оспорване на актовете по чл.31, ал.2 от АПК, какъвто именно е характерът на този, предмет на настоящето съдебно производство. При това положение жалбата на Босяцка, като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, законосъобразно на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено. По изложените съображения определението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение