Определение № 175 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1968/2012 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран за решаване на спор за местна подсъдност между Софийския районен съд (СРС) и Районен съд – гр. Дупница, с разпореждане от 15 октомври 2012 година на съдията-докладчик по нчд № 16270/2012 година по описа на СРС, НО, 9-ти състав. С него съдията-докладчик е прекратил производството по образуваното пред него наказателно дело и е изпратил същото на ВКС за решаване на спора за подсъдност между двете съдилища. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр.Дупница. Върховният касационен съд намира, че в случая компетентният съд е Районен съд – гр. Дупница и съображенията за това са следните: Наказателното частно производство е се е развило първоначално пред Районен съд – гр. Дупница, сезиран с молба от В. Г. Х. за определяне на общо наказание за престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди, при условията на чл. 23-25 от НК, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и в рамките на нохд № 1463/2010 година по описа на този Районен съд. С протоколно определение от 20. 08. 2012 година и след ход на делото по същество, съдът е прекратил производството и е изпратил делото на СРС за разглеждане като местно компетентен за това. Изложил е съображения във връзка със съдържанието на постановление от 17. 08. 2012 година на Софийската градска прокуратура и възможността за групиране на наложените на осъдения наказания от СРС, постановил последния съдебен акт с наказание, подлежащо на групиране. По образуваното пред СРС нчд № 16270/2012 година, съдията-докладчик е постановил посоченото по-горе разпореждане, с което е прекратил производството и е повдигнал спора за подсъдност пред ВСК. Съображенията на този съд се основават на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, на указаното в т. 3 на ТР № 3/2009 година на ОСНК, в ППВС № 4/1965 година и на данните по делото за осъжданията на молителя Х.. ВКС намира тези съображения за правилни и законосъобразни. Съгласно посочената норма на чл. 39, ал. 1 от НПК, компетентният съд да определи общо наказание за няколко престъпления, за които са постановени влезли в законна сила присъди от различни съдилища, е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила, а с извършеното от ОСНК на ВКС тълкуване е прието, че „... допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.”. От приложената по делото справка за съдимост на В. Х. и копия от бюлетини за съдимост се установява, че от всички дванадесет влезли в законна сила присъди, с които той е осъден за извършени престъпления, последният влязъл в сила съдебен акт е определението на РС – гр. Дупница, с което е одобрено споразумение за решаване на делото по нохд № 1463/2012 година на този съд и това е станало на 10. 07. 2012 година (погрешно посочено в определението като 10. 07. 2011 година). Затова компетентен да се произнесе по молбата на осъдения Х. за определяне на общо наказание за престъпленията, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди на различни съдилища, е именно този съд. Изложените в определението на Районен съд – гр. Дупница съображения за най-благоприятен вариант на групиране, са такива по съществото на делото, но са неотносими при неговото прекратяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение