Определение № 291 от 01.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 236/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ес е. Д. К. БГ ЕООД-София против определение № 3461/21.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3244/2009 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава разпореждане от 31.08.2009 г. по ч.гр.д. № 10021/2009 г. на Пловдивски РС, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б. ООД П. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че правоотношението не е индивидуализирано-дата или период на възникване, вида, количеството на стоките и т.н. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за приложението на чл.410,ал.2 ГПК е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Видно от представените заявления и изпълнителни листове, твърдяното противоречиво решаване е налице. Обжалваното определение е неправилно. В заявлението е посочено: 12 060 лв. главница-неплатен остатък по фактура № 1100002216/17.05.2008 г. за покупко-продажба на стоки. В чл.410,ал.2 ГПК липсва препращане към чл.127,ал.2 ГПК-т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Ако длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на вземането се извършва в исковия процес. Достатъчно е, че заявителят твърди, че вземането съществува. Видът на стоките, предмет на продажбата, не е определящ за издаване на заповед за изпълнение и не се включва в съдържанието на последната-чл.412 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и затова трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаване на заповед за изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС. Водим от горното, ВКС-І т.о.