Решение № 11129 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Бойчевски, против решение 689 от 19.05.2023г., постановено по адм.д. 1443/2022г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена заповед 1468 от 25.05.2022г. на заместник - кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1, 2 и 6 ЗУТ е разрешено на Д. Диамандиев като собственик на ПИ 243 по кадастралния план /КП/ на СО Планова, гр. Варна да прокара временен път с ширина 3,50м. през следните имоти: ПИ 239 със засегната площ 35 кв.м., ПИ 1850 със засегната площ 97 кв.м., ПИ 1849 със засегната площ от 11 кв.м., ПИ 1848 със засегната площ 21 кв.м., ПИ 116 със засегната площ 36 кв.м. и ПИ 242 със засегната площ 79 кв.м., след което пътят продължава през общинска улица на основание чл. 16 ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че макар и да се установява от СТЕ наличието на възможност за други трасета, в оспорената заповед административният орган е избрал най целесъобразното такова, като са спазени изискванията на чл. 190 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповедта. Ответниците Г. Станева и П. Станев, чрез процесуалния им представител адв. Генчева Джавгова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът С. Николова, чрез процесуалния си представител адв. Гочева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Д. Диамандиев, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници Г. Ахмед, З. Ахмед и Д. Петрова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган заместник кмета на община Варна в рамките на предоставените му правомощия със заповед 5515 от 31.12.2019г. на кмета на община Варна. Достигнал е до извод за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е спазено изискването на чл. 190 ал. 3 изр. второ ЗУТ, а именно изискването временните пътища да се прокарват по начин, който да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Позовавайки се на приетата и неоспорена от страните СТЕ, съдът е посочил, че в трасето на разрешения временен път попадат две сгради и овощни дървета в ПИ 242. Посочил е и че от СТЕ се установява наличието на друг по икономичен вариант за прокарване на временния път. По тези съображения е приел, че заповедта е издадена в противоречие със закона и я е отменил. Решението е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалби на Д. Диамандиев, Г. Станева и П. Станев и С. Николова против заповед 1468 от 25.05.2022г., издадена от Заместник - кмета П. Пейчев на община Варна, на когото със заповед 5515 от 31.12.2019г. кметът на община Варна делегира правомощия в този смисъл. Въпреки това издателят на административния акт не е конституиран като ответник по делото, не е призоваван за съдебните заседания и не участва като страна в съдебното производство по делото. Пред първоинстанционния съд като ответник е конституиран Кметът на община Варна (определение 2113 от 14.07.2022г., стр. 33 от делото на АС гр. Варна), който е бил призоваван и е участвал в откритите съдебни заседания, а в настоящото производство е касационен жалбоподател. При тези факти настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено без участието на надлежна страна. Чл. 153, ал. 1 АПК разписва, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на АС гр. Варна, който вместо издателя на оспорения пред него административен акт, а именно заместник кмета на община Варна, е конституирал като ответник Кмета на общината, който не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Предвид посоченото съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. В случая със заповед Кметът на община Варна делегира свои правомощия на заместник кмета на общината в съответствие с разписаната възможност в ЗУТ за делегиране на правомощия съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, която изрично предвижда, че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, както и на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая това е направено със заповедта от 31.12.2019г., посочена по- горе. Следователно заповедта, предмет на оспорване, е издадена от заместник- кмета на община Варна въз основа на това специално овластяване, като действията са от името на органа, на когото са делегирани съответните правомощия. Упражняването на предоставената компетентност по издаване на конкретния административен акт, легитимира оправомощеният орган като ответник при обжалването на акта (арг. чл. 153, ал. 1 АПК). В случая заповедта за предоставяне на правомощия е такава за делегирането им, при която хипотеза органът, на който са делегирани правомощия действа от свое име, съответно той е надлежната страна в процеса, за разлика от случаите на предоставяне на правомощия в хипотезата на заместване, в който случай органът действа от името на замествания. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като постановено при участие на ненадлежна страна е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна, при съобразяване с изложеното по - горе относно конституирането на страните. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.