Определение № 494 от 15.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2661/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма], Т. М. К. – лично и като представляващ първите две дружества, и [фирма], представлявано от управителя П. С., против постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1408 / 21.12.2012 год. по ч.т.д.№ 842 / 2012 год., в частта в която със същото и на основание чл.419 ал.1 ГПК е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК, обективирано в заповед № 2511 / 18.06.2012 год. по ч.гр.д. № 3608 / 2012 год. на Старозагорски районен съд, за сумата от 160 762 евро главница, ведно със законната лихва върху същата от подаване на заявлението, за чието заплащане при условията на солидарна отговорност са осъдени жалбоподателите, в качеството на „ съдлъжници „. Същите излагат съображения относно правилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, с оглед качеството им / изключая [фирма] - длъжник по договора за кредит / на поръчители и липсата на установима предсрочна изискуемост, съгласно договора и сключените към него анекси, спрямо визираната произволно от кредитора дата. Ответната страна – [фирма] - не е взела становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство от значение за заповедното, нито преграждат развитието на такова. Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Изхождайки от изложените доводи за неправилност / обстоятелствена част на жалбата и приложението по чл. 280 ал.1 ГПК /, предмет на частната касационна жалба не може да се приеме че е и определението на въззивния съд в частта, в която не е уважена частната жалба на същите страни срещу отказа на първоинстанционния съд да спре изпълнителното производство, на основание чл.420 ал.2 ГПК. В., непротиворечива е практиката на ТК на ВКС по недопустимост на касационното обжалване и на това определение, по аналогични съображения / опр. № 315 от 27.04.2012 год. по ч.т.д.№ 139 / 2012 год. на ІІ т.о., цитиращо предходно формирана практика в този смисъл /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение