Определение № 731 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 608/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. П. К. от гр. П. срещу определение № 587 от 24.06.2009 год. по гр.д. № 1982/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение от 31.03.2004 год. по гр.д. № 619/2003 год. на Варненския районен съд. Ответната страна “С” А., гр. С. в писмения отговор изразява становище, че определението е правилно. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ІІІ г.о. на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ на влязлото в сила решение на Варненския районен съд. Съдът е констатирал, че молбата е подадена извън срока по чл.232, ал.1 ГПК /отм./. Определението е правилно. Изводът, че молбата по чл. 231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ е подадена извън срока по чл. 232, ал.1 ГПК /отм./ съответства на данните по делото. За решението чиято отмяна се иска жалбоподателката е узнала на 13.04.2004 г., когато то е съобщено на нейния представител- адв. С, или най - късно на 2.05.2006 г., когато пълномощникът й е подал молба до районния съд за снабдяване с копия от представени по делото доказателства. Срокът по чл. 232, ал.1 ГПК /отм./ е тримесечен и започва да тече от деня в който страната или нейният представител са узнали за решението, но не по-късно от една година от възникване на основанието за отмяна на решението, а ако то го предхожда началният момент на срока е влизане в сила на решението. В конкретния случай основанието за отмяна на решението е нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваване на жалбоподателката, поради което едногодишният срок следва да се брои от влизане на решението в сила. Най-късният момент в който жалбоподателката е узнала за решението е 2.05.2006 г., а молбата за отмяна е подадена на 7.11.2007 г., т.е. извън законоустановеният срок, поради което тя като просрочена е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. Изразеното в частната жалба съображение, че в кориците на делото се намира молба до Районен съд, гр. В. с дата 25.04.2006 г., т.е. че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ не налага извод за неправилност на обжалваното определение. Преценката за допустимостта на молбата за отмяна е извършена по повод администрираната до Върховния касационен съд молба вх. № 9* от 7.11.2007 г., по която е образувано и гр.д. № 1982/2008 г. по описа на съда. Доколкото тази преценка е единствено с оглед допустимостта по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ на молбата за отмяна, с която Върховният касационен съд е сезиран, то тя не води до неправилност на постановеното определение, поради допуснато нарушение на процесуалния закон. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.