Определение № 12226 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение13.11.2024reporting judge Мирослава Георгиева
Ruling
ОТХВЪРЛЯ молба на кмета на община Ковачевци чрез адв. Николов за изменение/допълване на определение №9744/13.09.2024 година по адм.д. № 8392/2024 година по описа на ВАС в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на кмета на община Ковачевци чрез адв. Николов за изменение/допълване на определение №9744/13.09.2024 година по адм.д. № 8392/2024 година по описа на ВАС в частта за разноските. Искането за разноски било своевременно направено с отговора на частната жалба. Приложено представя платежно нареждане за превода от 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение по банков път. А. И. К. от гр. София чрез адв. Радичкова оспорва искането. С определението, чието изменение/допълване се иска съдът констатирал липсата на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Искането за присъждане на разноски било неоснователно и тричленният състав на ВАС правилно го е отхвърлил като неоснователно поради недоказаност на заплащането по банков път. При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че искането е допустимо, но неоснователно: С определение №9744/13.09.2024 година по адм.д. № 8392/2024 година по описа на ВАС съставът се е произнесъл по искането на община Ковачевци за присъждане на разноски, обективирано в отговора на частната жалба. Според текста на определението: "По искането на ответника за разноски пред настоящата инстанция: Кметът на община Ковачевци е представляван пред Върховния административен съд от адв. Николов. По делото е представен договор № Д-129/03.09.2024 година, подписан между кмета на общината и адв. Николов. Предмет на договора е изготвяне на отговор по частната жалба на А. И. К. от гр. София чрез адв. Радичкова срещу определение № 1336/24.07.2024 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. № 438/2024 година. В чл. 2 от договора е уговорено възнаграждение от 1000 (хиляда) лева, които да бъдат заплатени по сметка в Общинска банка. Към договора е приложено пълномощно и списък с разноски. В отговора на частната жалба се съдържа искане за присъждането им. Съставът на Върховния административен съд обаче констатира, че по делото не са приложени доказателства за реалното извършване на тези разноски. В трайната практика на ВКС и ВАС е прието, че вписването в договора за правна защита и съдействие на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адвоката, без доказателства за реалното превеждане на тази сума по посочената банкова сметка е недостатъчно, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение е реално платено. Разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, сочат, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая е вписан начин на плащане по банков път и няма доказателства затова, искането за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно като недоказано". Тоест липсва пропуск на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноски на община Ковачевци. Представянето на доказателства за заплащане на разноските по банков път с молбата за допълване/изменение на определението в частта за разноските не променя горния извод на съда, тъй като доказателствата е следвало да бъдат представени по делото до произнасянето на съда в закрито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав
Cited provisions
3- чл. 144
- чл. 2
- чл. 248