Определение № 9057 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София – област и Административен съд – София - град, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на Ж. С., гражданин на Индия, против отказ с рег. № 5364р-7831 от 02.04.2025 год. на зам. – директора на дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, който на основание чл. 26, ал.2, във вр. с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на същия е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София - град. С определение № 24834 от 21.07.2025 г. Административен съд – София - град е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 5344/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - София - област като е изложил съображения, че Ж. С. е притежавал право пребиваване на територията на страната и е имал адрес на пребиваване в село гара Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. Софийска, [улица], поради което е прието, че при положение, че оспорващата е с адрес в района на Административен съд – София - област, е неоправдано делото да се разглежда от друг съд. С определение № 1079 от 12.08.2025 г., постановено по адм. д. № 812/2025 г., Административен съд – София – област е прекратил производството по делото и е изпратил делото по компетентност на Върховния административен съд за определяне на подсъдността, като е изложил съображения, че от приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е чужд гражданин и е с постановен отказ за предоставяне на продължително пребиваване и не притежава право на продължително пребиваване и няма право да бъде вписан в регистрите на населението, поради което и не притежава постоянен адрес на територията на Република България и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно която местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд - София - град. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София - град, предвид следното: Жалбоподателят Ж. С., е чужд гражданин с постановен отказ за предоставяне на продължително пребиваване и не притежава право на продължително пребиваване и няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната (чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ); на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или е предоставено убежище. Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ), не подлежат на гражданска регистрация, а с оглед на това не са и субект на задължението за посочване на постоянен и настоящ адрес. Поради това те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно подсъдният съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който са адресат. Мотивът на АССГ, че адресът за пребиваване, посочен по-горе е единственият известен адрес на чуждия гражданин и поради това този адрес следва да се приеме за постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1 АПК, е в противоречие с релевантните материалноправни разпоредби на АПК и ЗЧРБ. С оглед на приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд, и при отчитане на регламентацията на употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва да се приеме, че оспорването на актове с адресат са чужд гражданин, който няма постоянен адрес на територията на страната, е подсъдно на Административен съд – София - град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение