Решение № 6283 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Миркат ООД, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Т. Желязков срещу Решение 4212 от 23.06.2022 г. по адм. дело 11945/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г. , издаден от старши инспектор по приходите в отдел ОП-Подуяне на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, потвърден с решение СФД18-РД28-94 от 18.05.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при СО, в частта относно установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 13 842,27 лева, от които главница 8 844,58 лева и лихви 4 997,79 лева, както и в частта, в която Миркат ООД, гр. София е осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 1890,54 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос по възражението му относно изтичане на погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за установените с АУЗД задължения. Твърди, че неправилно и в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че оспорения АУЗД 2018-7219ТД26М/21.03.2018 г. е издаден в петгодишния давностен срок, позовавайки се на прекъсване на давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК с издаването на предходен АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. и новата давност, която е започнала да тече от прекъсването. Иска отмяната на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД в посочената по-горе част, поради изтекла петгодишна давност за задълженията по ЗМДТ за данък върху превозните средства за процесната 2012 г. Претендират се разноски , съгласно списък в общ размер на 710,74 лева. Ответната страна директорът на дирекция Общински приходи, направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, представлявана от юрк. Савов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор Л. Паунова - орган по приходи в Отдел Общински приходи Подуяне на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при Столична Община, потвърден с Решение СФД 18-РД28-94/18.05.2018г. на Директора на Дирекция Общински приходи, направление Финанси и стопанска дейност при Столична Община, в частта с която на Миркат ООД са установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер на 8 844,58 лева и лихви 4 997,79 лева, доколкото само в тази част с отменително Решение 13964 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 7266/2020 г., I о., делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум, в частта с която повторно е отменил Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., в частта с която на Миркат ООД са определени задължения по ЗМДТ за данък върху следните превозни средства: 1) [рег. номер]; 2) [рег. номер]; 3) [рег. номер]; 4) [рег. номер]; 5) [рег. номер]; 6) [рег. номер]; 7) [рег. номер]; 8) [рег. номер]; 9) [рег. номер]; 10) [рег. номер]; 11) [рег. номер]; 12) [рег. номер]; 13) [рег. номер]; 14) [рег. номер]; 15) [рег. номер]; 16) [рег. номер]; 17) [рег. номер]; 18) [рег. номер]; 19) [рег. номер], но в тази част, решението не е обжалвано. За да приеме законосъобразност на АУЗД 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., в оспорената му част, АССГ е приел за безспорно установено, че Миркат ООД е собственик на МПС, предмет на оспорения АУЗД, без 19 броя конкретно посочени такива. Прието е, че Миркат ООД като собственик на останалите, описани в АУЗД МПС, е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ, а размера на данъка е безспорно установен с експертното заключение. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност за установените задължения на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК, АССГ е приел, че оспорения АУЗД 2018-7219ТД26М/21.03.2018 г. е издаден в петгодишния давностен срок, който е започнал да тече на 01.01.2013 г. Този извод е обоснован с установеното от съда прекъсване на давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК с издаването на предходен АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. и новата давност, която е започнала да тече от прекъсването, която към датата на издаване на процесния АУЗД не е изтекла. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. С АУЗД 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел ОП-Подуяне на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, в оспорената пред АССГ част, на касационния жалбоподател Миркат ООД са установени задължения по ЗМДТ данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 8 844,58 лева и лихви 4 997,79 лева. Спорният по делото въпрос е основателно ли напарваното от Миркат ООД възражение за погасяване по давност на задълженията на основание чл.171, ал.1 ДОПК. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Чл. 60, ал. 1 ЗМДТ в приложимите му редакции определя срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Поради това, давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно дължимия данък за съответната година започва да тече на 01.01. на следващата година или в случая за задължение за 2012г. , давностния срок започва да тече на 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на давността. Съгласно чл.172, ал.1, т.1 и т.4 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Производството по чл.107, ал.3 ДОПК е започнало на 11.12.2017г. с изпращането на уведомление за образуването му с рег. ДПД17-ВК66-116/11.12.2017г. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността, спира да тече от 11.12.2017г. до издаването на първоначалния АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г., т. е за 11 дни, поради което изтича на 12.01.2018г. Само ако не изтекла погасителната давност от 5 години, същата спира да тече и на основание чл.172, ал.1, т.4 ДОПК, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. В случая, първоначалния АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. е обжалван по административен ред на 16.01.2018г., т.е. след като давността е изтекла на 12.01.2018г. , поради което периода на обжалването му от 16.01.2018г. до постановяване на решение СФД18-РД28-41/26.02.2018г., с което АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. е отменен и преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на нов АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, не спира давността, която вече е изтекла. Неправилно АССГ приема, че е налице основанието по чл. 172, ал. 2 ДОПК за прекъсване на давността с издаването на АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. Според посочената норма давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публичното вземане, но ако актът бъде отменен, давността не се смята прекъсната. В случая, първоначално издаденият АУЗД 319902-1 от 22.12.2017 г. е отменен след обжалването му по административен ред, поради което с издаването му, давността не се прекъсва. Само при прекъсването на давността, от прекъсването започва да тече нова давност. Следователно, към датата на издаването на втория АУЗД 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г. , издаден от старши инспектор по приходите в отдел ОП-Подуяне на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, който е предмет на съдебен контрол, 5-годишната погасителна давност е изтекла. Същата е започнала да тече на 01.01.2013г. и изтекла на 12.01.2018г., с оглед спирането на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК за период от 11.12.2017г. до 22.12.2017г. По изложените съображения, установените с АУЗД 2018-7219ТД26М-2/21.03.2018 г. задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер на 8 844,58 лева и лихви 4 997,79 лева, са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК, а като е достигнал до други изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се отмени и издадения АУЗД. При този изход на спора, решението е непаривлно и в частта му за разноските и следва да се отмени и в тази му част. Вместо това, основателна е претенцията на Миркат ООД за присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им в общ размер на 710,74 лв., от които 110,74 лв. за държавна такса и 600 лв. за възнаграждение на адвокат за касационната инстанция.