Определение № 298 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 144/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч. против разпореждане № 449 от 10.02.2010 год. по в.ч.гр.д. № 1052/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е върната на основание чл.214 ал.2 във вр.чл.200 ал.1 б.”а”ГПК/отм./ частната му жалба против определение № 6/06.01.2010 год.по същото дело. Излага доводи за неправилност и незаконосоъобразност на обжалваното разпореждане, твърдейки,че жалбите се вземат от дежурния по арест,всяка сутрин и се завеждат с дата следващия ден съгласно ППЗИНЗС,който не е приложим в гражданския процес. Ответниците по частната жалба –Д. Д. и Й. Н. ,чрез пълномощника си адв. А. М. оспорват частната жалба в депозирания писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о.,приема,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Русенският окръжен съд е образувано по частна жалба на Г. А. Ч. против разпореждане № 449 от 10.02.2010 год.,постановено по гр.д. № 1052/2009 год.,с което е върната като недопустима,поради просрочие, подадената от жалбоподателя частна жалба срещу постановеното определение № 6 /06.01.2010 год. по същото дело. С атакуваното разпореждане въззивният съд в рамките на правомощията си да следи служебно за допустимостта на процеса и прилагайки правилно разпоредбата на чл.287 ал.1 от ППЗИНС е приел,че частната жалба е недопустима поради просрочие,тъй като е подадена един ден след изтичане на едноседмичния срок по чл.60 ал.4 ГПК за обжалване. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно, постановено при точното спазване нормата на процесуалния закон и не са налице основания за неговата отмяна. Не е допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 200, ал. 1, б."а"ГПК/отм./. Изводът за недопустимост на частната жалба поради подаването й след изтичането на преклузивния срок е в съответствие с разпоредбите на чл. 275, ал. 1 и чл. 60, ал. 4 от ГПК. Съобщението,заедно с препис от определението е връчено на частния жалбоподател,чрез служител от сектор”А”-гр. Русе,където е бил задържан на 27.01.2009 год. Подадената частна жалба носи щемпел на деловодството на ОС”И”Русе с дата 04.02.2010 год. Едноседмичният срок от датата на връчване е изтекъл на 03.02.2010 г. съобразно предвиденият в чл. 60, ал. 4 от ГПК начин на изчисляването му. Не може да се сподели довода на жалбоподателя,че частната му жалба е в срок ,с оглед датата изписана собственоръчно от него и неприложимостта на чл.287 ал.1 ППЗИНЗС в гражданското производство. Разпоредбата на чл.287 ал.1 ППЗИНЗС определя правното положение на лицата изтърпяващи наказание или задържани под стража и не прави разграничение по отношение реда за подаване и изпращане на жалби и молби съобразно техния предмет,а надлежното документиране за датата на постъпването им се извършва от съответното длъжностно лице. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.