Определение № 1785 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 477/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против определение № 431 от 28.10.2022 г., постановено от Окръжен съд – Разград по в.гр.д. № 152 по описа на съда за 2022 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като на противната на частния жалбоподател страна в производството /двамата ищци/, е присъдено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство в размер общо на 1200 лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно определен размер на присъденото възнаграждение, като подробно се анализира броя и вида на предявените срещу частния жалбоподател искове, и степента на тяхното уважаване/отхвърляне от страна на въззивния съд. Противната страна не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като извърши преценка на данните по делото и на твърденията на страните, намира следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в установения от процесуалния закон преклузивен срок, е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Ищците в производството Р. и С. С., са предявили срещу частния жалбоподател искове, както следва: 1. установителни искове за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34404/07.03.2008 г., както и на чл. 4, т. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г.; 2. осъдителни искове за заплащане на сумата 569.07 CHF /по 284.54 шв. франка на всеки от тях, недължимо получени от ответника по договор № HL 34404/07.03.2008 г. в периода от 17.08.2008 г. до 17.12.2009 г. лихви над размерите по първоначално договорените анюитетни вноски, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; 3. осъдителни искове за заплащане на сумата 7850.38 лв. /по 3925.19 лв. за всеки един от тях/, недължимо получени от ответника по договор № HL 34404/07.03.2008 г. курсови разлики в периода от 04.04.2008 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 4. осъдителни искове за заплащане на сумата 2738.26 шв. франка /по 1369.13 шв. франка на всеки от тях/, недължимо получени от ответника по договор HL 34407/07.03.2008 г. в периода от 17.08.2008 г. до 16.02.2021 г. лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 5. осъдителни искове за заплащане на сумата 13669.09 лв. /по 6834.55 на всеки от тях/, недължимо получени по договор № HL 34407/07.03.2008 г. курсови разлики в периода от 04.04.2008 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. Ищците са претендирали и са ангажирали доказателства за заплатено от тях за защита във въззивното производство, адвокатско възнаграждение в размер общо на 4000 лв. По тяхна молба за изменение/допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските и при направено от частния жалбоподател – ответник, възражение за прекомерност на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, въззивният съд е определил и присъдил такова в размер общо на 1200 лв. /по 600 лв. на всеки от тях/ Обжалваното определение е правилно. По възражение на противната страна съдът може да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако приеме същия за прекомерен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но нито е длъжен да го намали, нито пък е длъжен да го намали непременно до минимално определения такъв, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая и според настоящия касационен състав определеният и присъден от въззивния съд размер на адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция, се явява съответен на фактическата и правната сложност на делото в същата, поради което и частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение