Определение № 3438 от 04.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1342/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Нитрам +“ ЕООД срещу определение № 361 от 09.06.2025 г. по в. т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 210 от 14.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД не съответства на фактическата и правната сложност на делото, както и на предоставената процесуална защита. Излага доводи, че Софийски апелативен съд неправилно не е приложил решение на СЕС по дело C-438/22. Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 3 000 лв. Ответникът „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД е депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата поради преклудиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Производството по т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД срещу решение № 1536 от 08. 11. 2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, в частта, с която съдът е уважил предявените от „Нитрам +“ ЕООД срещу въззивника иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 33 300 лв., предявен като частичен от 90000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Голд“, клауза „Комфорт“, по щета № 220600200124/13.02.2022 г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. [рег.номер на МПС], вследствие на ПТП от 13. 02. 2022 г., ведно със законната лихва от 26. 04. 2023 г. до изплащането, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 823, 30 лв., предявен като частичен иск от 10 305, 04 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 25.03.2022 г. - 25.04.2023 г. Страните в производството са депозирали списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за направените разноски. По делото е проведено едно открито съдебно заседание. Частният жалбоподател в настоящото производство, въззиваем не е изпратил свой представител в откритото съдебно заседание, а само е представил писмена молба, в която излага доводи, че не са налице пречки за даване на ход на делото, като моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. С въззивното решение Софийски апелативен съд е отменил решението на Софийски градски съд в обжалваната от „Нитрам +“ ЕООД част и е отхвърлил предявените искове в частта, с която са били уважени от първоинстанционния съд, като е осъдил „Нитрам +“ ЕООД да заплати на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 15 643,83 лв., представляваща съдебни разноски за производството пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Въззивният съд е уважил направеното от ищеца в първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника за тази инстанция, като го е редуцирал от 9 873, 18 лв. на 5 000 лв. „Нитрам +“ ЕООД е депозирало молба по чл. 248 ГПК, с която е поискало постановеното от Софийски апелативен съд решение да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство да бъде редуцирано поради прекомерност. За да остави без уважение искането по чл. 248 ГПК на дружеството частен жалбоподател, съставът на въззивния съд е приел, че молбата с посоченото основание е допустима, но неоснователна, тъй като молителят е въвел възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК едва с искането си за изменение на акта на САС в частта за разноските. Посочил е, че производството се е разгледало в открито заседание, като крайният срок за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК в този случай е до приключване на последното открито заседание по делото. Правилна е преценката на въззивния съд, че в случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като по делото е проведено едно открито съдебно заседание, за което частният жалбоподател „Нитрам +“ ЕООД е бил редовно призован, а възражението на дружеството по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с молбата по 248 ГПК. Както е посочено в определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открито заседание и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за него, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд е дължал преценка дали договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е съобразено с фактическата и правна сложност на делото независимо от липсата на своевременно въведено /направено до приключване на устните състезания пред въззивния съд/ възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от частния жалбоподател. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Поради това съставът на въззивния съд не е бил задължен да извърши служебна проверка доколко заплатеното от ответника въззивник адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност по делото и правилно е отхвърлил искането по чл. 248 ГПК на ищеца въззиваем. Задължение на съда при разпределяне на отговорността за разноски да изследва доколко заплатеното от страните адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и без да е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде изведено от практиката на СЕС, в какъвто смисъл са доводите на частния жалбоподател. Решение на СЕС по дело C-438/22, на което се позовава жалбоподателят, съдържа задължителни за съдилищата на основание чл. 633 ГПК разрешения във връзка с хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно на надлежно въведено в производството искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С посоченото решение на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Във формираната след постановяване на цитираното решение на СЕС практика на ВКС е прието, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК въз основа на искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Независимо от резултата по делото на ответника по частната жалба „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД не следва да се присъждат разноски, тъй като производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение