Определение № 315 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 29.04.2010 г. по гр.д. № 102/2010, с което е отменено решението на Добричкия окръжен съд от 09.12.2009 г. по гр.д. № 865/2009 и е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, че вземането па финансов начет е погасено по давност. Недоволен от решението е касаторът Н. Р. Н., представляван от адв. К. Н. от Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по матералноправния въпрос за спирането, прекъсването и изтичането на давността по вземане от финансов начет при действието на ЗДФК, ЗВФК и ЗДФИ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Държавна психиатрична болница, К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е по 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вземането произтича от липси, поради което е изискуемо от 05.07.1998 г. Давността е прекъсната със издаването на акта за начет на 10.11.1999 г. и след това с влизането в сила на съдебното решение на 18.03.2009 г. и не е изтекла, тъй като въведената със ЗВФК и възприета от ЗДФИ абсолютна погасителна давност не се прилага за правоотношения, възникнали преди 01.01.2001 г. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Правните норми, уреждащи давността нямат обратно действие, те са приложими само към факти, които са настъпили при действието на съответния закон. Нито един от фактите, настъпили до 31.03.2010 г. – приключването на съдебното дирене пред въззивния съд не обоснова погасяването на процесното вземане по давност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение