Определение № 4679 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2, вр. чл.248 ГПК.

С определение № 1081 от 01.04.2026 г. по ч. гр. д. № 833/2026 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 2091 от 27.01.2026 г. по гр. д. № 7723/2025 г. на Софийски градски съд, с което е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото определение от 09.01.2026 г. в частта за разноските, като е намалена сумата на присъдените на ответника “Гранд къмпани” ЕООД разноски по делото от 14 126.99 евро /27630 лв./ на 2060.51 евро /4030 лв./.

Въззивният съд е приел следното:

В. С. е предявила срещу Л. В. Р. и “Гранд къмпани” ЕООД иск по чл.440 ГПК и е поискала обезпечаването му по реда на чл.389 ГПК. След изпращане на препис от исковата молба и приложенията на ответника “Гранд къмпани” ЕООД, но преди депозиране на писмен отговор от него, е постъпила молба от ищцата за оттегляне на иска по реда на чл.232 ГПК. Писменият отговор на дружеството е постъпил в съда и към него са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени с процесуален представител. С първия е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение във връзка с подаване на частна жалба срещу допуснато обезпечение по чл.389 ГПК по първоинстанционното дело. С втория договор за правна защита и съдействие е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за защита по основното производство. Двете възнаграждение са сходни по размер.

Прието е, че договореното адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство е прекомерно по размер, доколкото не съответства на вложения адвокатски труд, който се състои в подготвяне на частна жалба, изпратена чрез ССЕВ. Допуснатото обезпечение е отменено, но не по съображенията, изложени в частната жалба. Прието е, че размерът от 9 050 лв. на адвокатско възнаграждение противоречи на критериите, регламентирани в чл.36, ал.2 ЗАдв, а именно да е обоснован и справедлив. Той не отговаря и на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението се определя по правилата на ал.2 от същата разпоредба на базата на половината от стойността на претендираните суми, т. е. определя се на основание материалния интерес. В случая той съвпада с данъчната оценка на имота и тя е 109 415.10 лв., а половината от нея е 54 707.55 лв. При такъв интерес минимумът на адвокатското възнаграждение се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и той е 2 171.23 лв. или 1110.13 евро. Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. националният съд не е длъжен да прилага Наредбата, доколкото противоречи на общностното право. Тя може да бъде само ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатско възнаграждение, което да е съобразено с вложените усилия от адвоката за защита правата и интересите на страната. То не може да бъде явно несъобразено с този критерий и необосновано да се натоварва насрещната страна за заплащането му, защото е упражнила свои законни права. В този смисъл размерът му не може да има възпиращ характер по отношение на ищеца. Обезпечителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, с изключителни усилия и труд, вложени от процесуалния представител на жалбоподателя. Поради това е прието, че определеното възнаграждение от първоинстанционния съд е съответно на това.

По отношение на адвокатското възнаграждение за исковото производство е прието следното: Вложеният труд от процесуалния представител на дружеството e за изготвяне на отговор на исковата молба. Към него не са представени писмени доказателства във връзка с предмета на спора, а такива, отнасящи се до други граждански дела между тях. В отговора на исковата молба между страните е посочено, че за същото вземане, за което е образувано индивидуално принудително изпълнение, има и други дела. Ето защо е прието, че дружеството е наясно с фактите относно настоящия спор, тъй като е имало и производство по чл.390 ГПК и във връзка с допуснатото обезпечение “Гранд Къмпани” ЕООД е подало частна жалба. Това обосновава по-ниска фактическа и правна сложност. С оттеглянето на иска се предотвратява извършването на последващи процесуални действия от страна на пълномощника на дружеството. В този смисъл е прието, че определеното възнаграждение е релевантно и съответно на вложения труд от адвоката, на фактическата и правната сложност на делото и е съобразено с критериите на чл.36, ал.2 от ЗАдв, то не е рестриктивно и обидно ниско и отчита квалификацията и професионалния опит на адвоката.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от “Гранд Къмпани”ЕООД, чрез адвокат З. С..

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, длъжен ли е да изложи конкретни мотиви относно действителната фактическа и правна сложност на делото и да извърши преценка за съответствието между тази сложност, цената на адвокатската защита и реално извършената адвокатска работа – включително вида на спора, защитавания интерес, обема и характера на процесуалните действия, стадия на прекратяване, спецификата на обезпечителното производство и условията на възлагане на защитата, или може да намали адвокатското възнаграждение с общи съображения за липсата на сложност и за предотвратени бъдещи процесуални действия;

2. Представлява ли техническият способ на подаване на процесуален документ чрез ССЕВ релевантен критерий за намаляване на адвокатско възнаграждение като прекомерно по чл.78, ал.5 ГПК, или съдът следва да оценява адвокатския труд според съдържанието на извършената правна работа, фактическата и правна сложност, защитавания интерес, спешността и условията на възлагане;

3. Допустимо ли е адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу допуснато обезпечение да бъде намалено по съображение, че обезпечението е отменено не по доводите, изложени в жалбата, когато съдът не е обсъдил тези доводи по същество, а адвокатското възнаграждение се дължи за положения труд, а не според това кои мотиви съдът е възприел;

4. При преценка за прекомерност на адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство длъжен ли е съдът да отчете спешността, кратките срокове, необходимостта от незабавна реакция, защитавания имуществен интерес и последиците от допуснатата обезпечителна мярка, или може абстрактно да приеме, че обезпечителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност;

5. След решението на СЕС по дело С-438/22 и при необвързващ характер на размерите по Наредба № 1/2004 г. длъжен ли е съдът при намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение да извърши конкретен тест за разумност, справедливост и пропорционалност, според вида на спора, интереса, фактическата и правна сложност и обема на извършената работа, или може да се позове общо на необвързващия характер на Наредбата като основание за редукция;

6. При прекратяване на делото поради оттегляне на иска може ли адвокатското възнаграждение на ответника да бъде намалено по съображение, че прекратяването предотвратява бъдещи процесуални действия, без съдът да оцени самостоятелно вече положения адвокатски труд и значението на извършените действия към момента на прекратяване.

Ответницата В. З. С. излага съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК.

Налице е основанието по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпрос № 1 в изложението към касационната жалба.

В мотивите на т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се приема, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен.

Това разрешение е допълнено в практиката на ВКС. Приема се, че преценката за правна сложност на съда се формира с оглед вида на спора, броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а тази за фактическата сложност на делото – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството, с оглед всички тях; преценката на съда включва и материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. В този смисъл е определение № 213 от 20.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4424/2024 г., III г. о., и цитираната в него практика.

Приема се също, че адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност само предвид факта, че производството не се е развило напълно и не са се осъществили всички очаквани процесуални действия; в тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на спора - определение № 3264 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 193/2026 г., III г. о. и цитираната в него практика на ВКС.

Въззивният съд е изхождал от тези принципни разрешения, но не ги е приложил в нужната степен. При преценка на фактическата и правна сложност на делото той не е обсъдил предмета на предявения иск по чл.440 ГПК, с който се цели да бъде установено спрямо взискателя в изпълнителното производство “Гранд къмпани” ЕООД, че длъжникът Л. В. Р. не е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника. Не е оценена правната сложност на такова дело, което изисква разрешаване на спора за конкуренцията на правата на ищцата В. С. /ако бъдат доказани/, произтичащи от придобивна давност върху имота в резултат на сключен от нея предварителен договор за закупуването му от длъжника Л. С. с предаване на владението му на ищцата, и от друга страна – правата на взискателя в изпълнителното производство, по чието искане е насочено принудително изпълнение върху същия имот, с вписана възбрана върху имота. Макар да се е позовал на Наредба № 1/2004 г. само като ориентир при произнасянето по чл.78, ал.5 ГПК, въззивният съд неправилно е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение според тази наредба, като е извършил изчисления въз основа на редакция от 2020 г., а не по приложимата редакция от 2022 г. Като основа на изчисленията на адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да се вземе предвид данъчната оценка на целия имот - 109 415.10 лв. Така минималният размер по чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2024 г. в приложимата редакция от 2022 г. е 9026 лв. /8650 + 4% от 9415 лв./. Не е оценен високият имуществен интерес на делото, който се определя от високата цена на имота, предмет на спора за собственост. Не е преценено също, че при подаване на отговор на исковата молба и при ангажиране на адвокатската защита по делото на ответника “Гранд къмпани” ЕООД не е било известно, че производството няма да се развие поради оттегляне на предявения иск, затова адвокатското възнаграждение не може да се намалява на това основание. Обстоятелството, че в писмения отговор на исковата молба е поставен акцент върху действията на ищцата, които според този ответник представляват злоупотреба с право, не може да се тълкува като основание за драстично намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като в този отговор е направено адекватно възражение срещу предварителния договор като съставен с оглед процеса и с това се цели разколебаване на твърденията на ищцата, че нейните права произтичат от предаване на владението върху имота в резултат от сключване на този договор. Следователно – касае се за адекватна защита на ответника срещу твърденията в исковата молба за придобиване на спорния имот по давност. На следващо място – въззивният съд не е отчел това, че заплатените от „Гранд къмпани“ ЕООД адвокатски възнаграждения, освен за основното производство в размер на 9500 лв., включват още две суми от по 9050 лв. за две частни жалби - срещу допуснатото обезпечение на бъдещ иск между същите страни за същото спорно право, както и срещу допуснатото обезпечение по висящия иск по чл.440 ГПК. Общата сума на заплатените адвокатски възнаграждения е 27600 лв., колкото е приел и първоинстанционният съд. С отговора на исковата молба ответникът „Гранд къмпани“ ЕООД е поискал присъждането на тези суми и е представил три договора за правна защита и съдействие, които удостоверяват плащането им. Обстоятелството, че частните жалби са изпратени в съда чрез ССЕБ не омаловажава адвокатския труд и не може да се тълкува като основание за намаляване на възнаграждението. Същото се отнася и за мотивите на съда, с които са отменени допуснатите обезпечения. От значение е положеният труд на адвоката, който в срок е подал частна жалба и в нея е изложил мотиви защо допуснатото обезпечение следва да се отмени, включително и мотиви защо счита, че искът не е вероятно основателен. Частните жалби срещу допуснатите обезпечения също бранят висок имуществен интерес, който се изразява в това дали да бъде спряно изпълнението върху имота на длъжника Л. В. Р. или не.

По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено и в касационното производство съдът да се произнесе по възражението по чл.78, ал.5 ГПК.

Като отчита изложените по-горе съображения за броя на делата, по които е осъществена адвокатска защита и е заплатено адвокатско възнаграждение от „Гранд къмпани“ ЕООД; обстоятелствата, които определят фактическата и правна сложност на делата, както и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. не са задължителни, а са само ориентир при произнасянето от съда по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав приема, че възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения е основателно. Възнаграждението за защита срещу предявения иск по чл.440 ГПК следва да се намали на 9000 лв., а двете възнаграждения за частните жалби за допуснатите обезпечения – на по 1500 лв., или общо вместо 27600 лв. на ответника „Гранд къмпани“ ЕООД се присъдят 12 000 лв. Следва да се посочи и това, че в посочената Наредба № 1/2004 г. са предвидени принципно по-ниски възнаграждения за обезпечителните и за частните производства, отколкото възнагражденията за исковия процес и този принцип следва да се приложи и по настоящото дело.

И на последно място – тъй като разноските, които първоначално са присъдени от първоинстанционния съд, включват и държавна такса от 30 лв. или общо 27630 лв. /14 126.99 евро/, то това определение следва да се измени, като разноските бъдат намалени на 12030 лв. /6150,84 евро/, от които 12000 лв. /6135,50 евро/ - за адвокатски възнаграждения и 30 лв. /15,34 евро/ за държавни такси.

Воден от изложеното, ВКС, състав на І-во г. о.,