Определение № 51 от 22.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 259/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Д” А. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Д от САК, срещу определение от 08.05.2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 700/2008 г., с което се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 22.02.2008 г. по гр. д. № 3 392/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав, като недопустима. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази насока е изложил и подробни съображения. Наведени са доводи, че подадената жалба следва да бъде разглеждана като жалба за бавност по реда на чл. 217 а, ал. 1 ГПК (отм.). Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да се върне на въззивния съд със задължителни указания относно процесуалния ред за разглеждане на подадената от него жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството по гр. д. № 3 392/2008 г. пред Софийски районен съд е образувано по иск от „Д” А. гр. С. срещу П. П. Н.. Ищецът претендира заплащането на сума в размер на 533,74 лв. С разпореждане от 22.02.2008 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания дружеството да представи удостоверение за актуално състояние, издадено през месец март, в 7-дневен срок от уведомяването. Това разпореждане ищецът е обжалвал пред Софийски градски съд, който с определение от 08.05.2008 г. е оставил без разглеждане частната му жалба като недопустима. Частната жалба е постъпила в регистратурата на Софийски градски съд на 29.02.2008 г. и съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) същата е разгледана от въззивния съд по реда на отменения ГПК, в сила до 01.03.2008 г. Законосъобразен се явява направеният от въззивния съд извод, че обжалваният съдебен акт е постановен по движението на делото и същият не подлежи на обжалване, тъй като не препятства развитието на процеса. Производството по обжалване на определенията пред по-горна инстанция по правило контролира определенията, които не се контролират чрез обжалване на решенията. Разпоредбата на чл. 213 ГПК (отм.) визира случаите, в които може да се обжалват самостоятелно определенията с частна жалба, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваният от жалбоподателя акт пред СГС не попада в тези хипотези, тъй като е от категорията на определенията постановени по движението на делото и след изпълнението на дадените от съда указания от страна на ищеца, ще бъде даден ход на исковата му молба. В частната касационна жалба дружеството твърди, че подадената от него жалба на 29.02.2008 г. следва да бъде разгледана като жалба за бавност по реда на чл. 217 а ГПК (отм.), но от съдържанието на същата е видно, че се с нея се обжалва разпореждането на Софийски районен съд за отстраняване нередовностите на исковата молба. С обжалваното определение въззивният съд е приложил точно процесуалния закон и в този смисъл доводите на жалбоподателя са неоснователни. По изложените съображения определението от 08.05.2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 700/2008 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение