Определение № 6777 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ПИ ГРУП ПЛОВДИВ“ ЕООД – гр. Пловдив чрез адв. М. Кръстева срещу определение № 2980/29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 636/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу АУПДВ № BG16RFOP002 – 2.097 – 3922/26.02.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив за възстановяване на надплатена сума в размер на 11 191,63 лв. и законна лихва в размер на 3 540,06 лв. от 29.04.2021 г. до 26.02.2024 г. Със същото определение е прекратено производството по делото и е изпратена жалбата на дружеството, ведно с преписката по подведомственост за произнасяне на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Релевират се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. Съдът правилно според частния жалбоподател е цитирал разпоредбата на чл. 166, ал. 3 ДОПК, но неправилно е приел, че обжалването на акта по административен ред е задължително и не е съобразил чл. 148 АПК. Според тази разпоредба частният жалбоподател е посочил, че административният акт позволява да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред. Посочено е в частната жалба, че друг ред за оспорване освен предвиденият по чл. 166, ал. 3 ДОПК не е предвиден и в специалния закон – чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Цитирана е от частния жалбоподател и съдебна практика в подкрепа на неговите твърдения – определения по адм. дело № 148/2019 г., № 9451/2016 г., № 2566/2008 г. на Върховния административен съд. Иска се в частната жалба отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по делото. Ответникът по частната не е депозирал писмено становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд от „ПИ ГРУП ПЛОВДИВ“ ЕООД е оспорен посоченият по – горе АУПДВ. За да остави без разглеждане жалбата първоинстанционният съд е приел, че съгласно императивното правило на чл. 166, ал. 3 ДОПК актът за публично държавно вземане се обжалва по административен ред пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК. От данните по административната преписка според съда е било установено, че актът не е бил обжалван по административен ред, който според него е задължителен и съставлява абсолютна положителна предпоставка за процесуална допустимост на жалбата пред съда. При тези мотиви съдът е оставил без разглеждане жалбата и я е изпратил заедно с административната преписка на директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне. Обжалваното определение е неправилно постановено. Правилно съдът е цитирал разпоредбата на чл. 166, ал. 3 ДОПК, но както се сочи и в частната жалба не е съобразена разпоредбата на чл. 148 АПК, в която е прието, че обжалването на акта пред административен съд не е задължително. Макар разпоредбата на чл. 166, ал. 3 да се намира в ДОПК, в нея изрично законодателят е посочил, че обжалването на АУПДВ става по реда на АПК, а не на ДОПК. Като не е съобразил тези правни норми съдът е допуснал нарушенията, сочени от частния жалбоподател и затова обжалваното определение е неправилно постановено. В същия смисъл е и съдебната практика по адм. дела № 15415/2018 г. и № 9451/2016 г. на Върховния административен съд, като същите са цитирани и в частната жалба.. Предвид изложеното по – горе частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 АПКделото да се върне на същия съд и състав за продължаване не следващите се съдопроизводствени действия по произнасяне на жалбата по същество срещу процесното АПУДВ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение