Определение № 81 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 294/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 211/10.01.2009 година на З. П. Г. и К. Д., и двамата от гр. Б., подадена чрез процесуалния си представител адв. Д. И. АК- Б. срещу Решение NоII-203 от 04.12.2008 година по гр.възз.д. Nо 587/2008 година на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 721 от 10.05.2008 година по гр.д. Nо 2088/2007 година на Бургаския районен съд и е постановено ново, с което е прието по иска на К. Д., Д. К., С. А. и К. Г., че З. Г., К. Д. и М. Д., на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ не са собственици на 52 кв.м. / петдесет и два кв.м./, представляващи част от ПИ Nо 91 в м.”Б” кв.. Меден рудник гр. Б. по плана на новообразуваните имоти по § 4 к от ЗСПЗЗ, целият от 445 кв.м. / четиристотин четиридесет и пет кв.м./, обозначени по скица на вещо лице Б. и е отменен за същите НА Nо 120 и 121. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо респ. неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателите – З. Г. и К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д. И. АК Б. обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поддържайки, че съществените процесуално-правни въпроси- за наличието на правен интерес за отричане правото на собственост на имагинерни идеални части от имот на ответниците при завършена процедура по изработването и наличие на влязъл в сила план на ноовобразуваните имоти по § 4 к от ЗСПЗЗ и материално-правен за приложимия закон и защита правото на собственост при колизия на реституционните основания,следва да бъдат разгледани от касационната инстанция, с оглед тяхната значимост за аналогични хипотези в светлината и на решенията на ЕС по правата на човека за удовлетворяване претенциите на собствениците на възстановени земеделски земи, както и поради липса на съдебна практика в хипотезите на искове за собственост при граници на имотите, определени при завършена административна процедура по изработването на плана по § 4 к от ЗСПЗЗ. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- К. Д., Д. К., С. А. и К. Г., с който се оспорва допустимостта на касационната жалба на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото на л. 6 – производство районен съд, е представено Писмо изх. Nо 11-00-511/27.06.2007 година на Община Б., сочещ в т.3, че „данъчната оценка на неурегулиран поземлен имот Nо 91 в кв. 119 с площ от 445 кв.м. е 2670.00 лв./ две хиляди шестстотин и седемдесет лева/. Претендираните/ спорни/ по делото 52 кв.м. /петдесет и два кв.м./ имат стойностен еквивалент от 312 лв. / триста и дванадесет лева. След като от страна на заинтересованата страна-касатор по делото няма ангажирани други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280 ал.2 ГПК, то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение ан гражданската колегия