Определение № 609 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 572/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса чрез РЗОК - Пловдив против решение № 393/17.12.2019 г. по т.д.№ 447/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 243/08.05.2019 г. и допълващото го в частта за разноските определение № 1191/03.06.2019 г., постановени по т.д.№ 243/2018 г. на Пловдивски окръжен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви и едностранно кредитиране на доводи и доказателства на противната страна. Акцентира на специфичния характер на договорите за оказване на болнична помощ, сключени между НЗОК и изпълнители на болнична помощ и предвид факта, че чрез тях се разходват публични средства - необходимостта от строгото им съблюдаване. Решението се сочи постановено в противоречие със закона, поради несъобразяване на чл.352 ал.12 т.6 във връзка с ал.10 и чл.345 ал.1 т.6 вр. с чл.273 ал.6 от Националния рамков договор за 2018 г.. Съгласно последната разпоредба „ Лечебното заведение - изпълнител на БМП, събира данните от документа за самоличност по ал.1 и 4, както и информация, за датата и часа на постъпване и на напускане на лечебното заведение – изпълнител на БМП, в клиентската част на информационпната система на НЗОК „Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация „. Данните от документите с машиночитаема зона се събират чрез електронент четец, а тези от документите без машиночитаема зона се въвеждат ръчно .” Съгласно чл.352 ал. 10 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. / НРД насетне в определението / „Ежедневно подадената по електронен път информация се обработва в информационната система на НЗОК. След окончателна обработка за календарен месец в срок до 15,00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствените продукти и/ или медицинските изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП/АПр. и съответните основания за отхвърляне„. Такова основание, според ал.12 т.6 на същата разпоредба е когато „ изпълнителят на БМП не е изпълнил изискванията на чл.273 НРД”. Реципрочно, в чл.345 ал.1 от НРД за МД за 2018 г. е предвидено, че НЗОК заплаща на изпълнител на БМП, за случай по КП, при условия, едно от които / т.6 / - изпълнителят на БМП да е изпълнил изискванията на чл.273 от НРД. Касаторът се позовава на Ръководство на потребителя относно начина на вписване в Регистрационната система за събития по хоспитализация и дехоспитализация, в което е предвидено изрично, че: „ При неработещ електронен четец и/или силно увреден български личен документ / БЛД /, данните от който не могат да бъдат прочетени от четеца, информацията от БЛД може да се въвежда и ръчно, като това е авариен режим на работа и е забранен в нормални условия „. При така посочените от касатора за относими към произнасянето на съда разпоредби, същият е акцентирал на обстоятелството, че уведомяването за повреден електронен четец е достигнало до знанието му едва след неговото отремонтиране, както и че Протокола на Комисията за контрол на отхвърлени за заплащане дейности, с който е взето решение за незаплащане на процесните медицински дейности от м. април 2018 г., не е било оспорено от ищеца по реда на АПК и е влязло в сила. Навежда и довод, че ищецът не е положил грижата на добрия стопанин по чл.302 ТЗ, доколкото е могъл да закупи предварително резервно устройство или при възникване на техническия проблем да въвежда информацията ръчно, каквато възможност е предвидена в Ръководството на потребителя. Ответната страна - „Специализирана очна болница за активно лечение ЛУКСОР „ ЕООД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси нямат отношение към предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в съответствие с касационните доводи и изложението по чл. 280 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищецът - „Специализирана очна болница за активно лечение ЛУКСОР„ ЕООД - претендира от ответника - НЗОК, заплащане на медицински дейности по клинични пътеки, за периода 1- 13 април 2018 г., за който период, поради повреда на електронното устройство, необходимо за чекиране на пациенти / електронен четец /, не е могъл да изпълнява задължението си по чл.273 ал.6 пр. второ от НРД за медицинските дейности за 2018 г. - данните от документите на пациентите за самоличност, с машиночитаема зона, да се събират чрез електронен четец. Твърди, че повредата е отстранена до 13.04.2018 г., като за същата ответникът е уведомен писмено на 16.04.2018 г. и устно по телефона още в деня на преустановяване работата на устройството. Ответникът отказва заплащането, по съображения изложени в писмо изх.№ 29-02-19-7/15.05.2018 г..Ищецът се позовава на извършен контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ, въз основа на заповеди на Директора на РЗОК – Пловдив, който контрол обхваща и дейностите през м. април 2018 г. При проверката не са установени пропуски и нарушения от страна на болницата, а резултатите от същата са обективирани в два протокола от 26.06.2018 г. Въпреки последното, медицинските дейности, индивидуализирани изрично в исковата молба, не са заплатени и до момента. Мотивите за отказ за заплащане на ответника са, че НЗОК не е уведомена своевременно за проблема, а едва след отремонтиране на регистриращото устройство – електронен четец, без да оспорва факта на действително възникнала повреда. Ответникът се е позовал на формалното неизпълнение на задължението на болничното заведение по чл.273 ал.6 пр. второ НРД, респ. визирането му като основание за отказ за заплащане, съгласно горепосочените чл.352 ал.12 т.6 НРД и чл. 345 ал.1 т.6 НРД за МД за 2018 г.. Относно формулировката в Протокола на Комисията за контрол на отхвърлени за заплащане дейности - „несъответствие между данните в системата за регистрация на хоспитализации и дехоспитализации „Хадис„ към РЗОК – Пловдив, ответникът не е навел доводи за съдържанието на несъответствието, нито по твърдението на ищеца - за надлежно ръчно въвеждане на съответните данни. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че неизпълнението на задължението за въвеждане на данните от машиночитаемата част от БЛД на пациентите, чрез електронен четец, при наличието на ръчно въвеждане, не може да се приеме за неизпълнение, съставляващо основание за отказ за заплащане на медицинските дейности. Позовал се е и на междувременно упражнения контрол върху изпълнението на ищеца на договорения пакет болнична медицинска помощ, вкл. за процесния период, при който не са установени нарушения. Според съда, правилото на чл.345 ал.6 от НРД не би следвало да се извежда от контекста на правоотношението и да се превръща в средство за едностранно манипулиране на облигационната връзка. Наложените с НРД правила за отчитане на болничната помощ не следва да се абсолютизират, като следва да се съобрази, че именно престираната от ищеца услуга поражда задължение за ответника да я заплати. Съдът се е позовал и на липсата на ясно разписани правила, уреждащи случаи като процесния – при технически повреди на електронното устройство четец. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като не е споделил мотивите на първоинстанционния, относно целта на въведеното с чл.273 ал.6 от НРД за МД за 2018 г. изискване, намирайки че такава е както осигуряването на по-добра отчетност и ежедневен контрол върху извършваните медицински дейности, вкл. за своевременно установяване самоличността на хоспитализираното лице и състоянието на здравната му осигуровка, така и предотвратяване отчитането на фиктивни медицински дейности. Съдът се е позовал на формалното възражение на ответника, основано на неизпълнението на задължението за регистриране чрез електронен четец на машиночитаемата част от БЛД на пациентите, но не и на въведено от същия оспорване, че в процесния период въобще не са въвеждани данни и самоличността на лекуваните пациенти не е била установявана, съответно че задължителната информация по чл.352 НРД не е била подавана до НЗОК, след като и самата разпоредба на чл. 273 ал.6 пр. второ от НРД допуска ръчно въвеждане на данни от документите - в машинонечитаемата им зона. Ответникът не се е позовал на липсваща информация относно пациентите за съответния период и във връзка с отчитането на медицинските дейности. Въззивният съд е отчел, че съгласно чл.352 ал.6 от НРД за МД за 2018 г., при констатиране на грешки в подадената информация, свързани с регистрационни данни, номенклатури, договорена дейност и договорен капацитет на лечебното заведение, като брой и вид болнични легла / съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора / управителят на БМП получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подаденият файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов, с коректни данни. Такава нотификация ответникът не твърди и доказва да е отправил. Въззивният съд е отчел и междувременно извършената проверка от РЗОК-Пловдив, приключила с констатация за липса на нарушения. С тези мотиви е обоснована основателността на иска. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, по отношение реда за заплащане на медицинската помощ ? и 2/ На какво годно основание възложителят по индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, може да откаже плащане на изпълнителя ? И двата въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както следва: първият въпрос - с отказа на въззивния съд да приложи чл.20а ЗЗД, съгласно който договорите имат силата на закон за тези които са ги сключили, а вторият въпрос – изхождайки от характеристиката на договора, като такъв за изработка и доколкото спецификата на предмета на възложеното изключва приложението на чл.264 ЗЗД – относно приемане на изпълнението от възложителя, като фактическо и правно действие, а предпоставя приложението на специални норми за приемането му - тези в ЗЗО и НРД за МД. Касаторът обосновава тезата, че макар конкретното нарушение да е формално, то поставя в риск обществени отношения, като не е необходимо тяхното реално засягане да е предпоставка за отхвърляне на плащането. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий. По начало е формулиран твърде общо и поставя акцент върху „тълкуване„ на договорни клаузи / непосочени / - чл.20 ЗЗД, без някоя от страните да е навела спор относно съдържанието и смисъла на конкретна такава. Съдът на практика е приложил чл.352 ал.12 т.6 вр. с чл.273 ал.6 пр. второ от НРД за МД за 2018 г., ведно с чл.352 ал.6 от НРД и обосновал извод, че след като, независимо от нарушението на чл.273 ал.6 пр. второ от НРД за МД за 2018 г., ответникът не е възразил срещу отчетеното изпълнение, с нотификация, съгласно чл.352 ал.6 НРД за МД за 2018 г., то същият е приел изпълнението, още повече че съответствието на последното с всички законови изисквания - извън начина на регистриране на машиночитаеми данни от БЛД на пациентите, осъществено ръчно, като спор за последното също не е въведен от ответника - е установено и с осъществен от последния последващ контрол. С оглед това, дори да би бил конкретизиран въпроса по приложението на чл.352 ал.12 т.6 вр. с чл. 273 ал.6 пр. второ от НРД за МД за 2018 г., то същият се явява в несъответствие с решаващите изводи на въззивния съд, което изключва характеристиката му на правен въпрос. Вторият въпрос предпоставя изчерпване на всички основания за отказ за заплащане на болничната помощ, с което надхвърля предмета на спора, като отново не е конкретизиран с оглед решаващите изводи на съда, по преждеизложените съображения, респ. не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Във всички случаи се явява необоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в която, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да посочи непълната, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика или наличието на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначно тълкуване, но явяващо се неправилно, с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Несъстоятелно е формулирането на посочените два въпроса и с оглед касационните доводи на ответника. Същият се позовава на Ръководство на потребителя, относно начина на вписване в Регистрационната система за събития по хоспитализация и дехоспитализация, в което е предвидено изрично, че: „ При неработещ електронен четец и/или силно увреден български личен документ / БЛД /, данните от който не могат да бъдат прочетени от четеца, информацията от БЛД може да се въвежда и ръчно, като това е авариен режим на работа и е забранен в нормални условия„. Следователно, приложимия за отчитане между страните ред допуска ръчно въвеждане на регистрационни данни в хипотеза, идентична на настоящата, а несъответствие в същите тези данни ответникът не е противопоставил като довод в защитата си, въвеждайки го едва в касационната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение