Определение № 638 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Ц. Г. М. срещу определение № 130 от 26.05.2011г. по гр.д. № 247/2011г на Върховен касациоинен съд ІІІ г.о в частта, с което на основание чл. 286 ал.1 т.3 от ГПК във вр. чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение по гр.д. № 792/2010г на Окръжен съд [населено място] в частта, постановена по иск с цена 4202 лева. В частната жалба се изтъква ,че изменението на чл. 280 ал 2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010) не се прилага за случаи като настоящия, когато към момента на влизането на новата редакция е налице висящ съдебен спор Частната жалба е неоснователна. Върната съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010) с обжалваното определение касационната жалба е постъпила на 25.01.2011г срещу въззивно решение на Окръжен съд Търговище, постановено на 28.12.2011г. От тази безспорна констатация следва и направения извод ,че касационната жалба на Ц. Г. М. подлежи на служебна преценка по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК в изменената му редакция ( ДВ бр.100 от 21.12.2010), съобразно нормата на §25 от ПЗР на ГПК, влязла в сила от нейното обнародване. Допустимостта до касационно обжалване е уредена самостоятелно и с процесуални норми, чието изменение по правило влиза в сила веднага. Поради това досегашният ред е приложим само ако касационната жалба е постъпила преди влизане в сила на изменението, тък като законът скрепва висящността на касационното производство ,в този смисъл и на „делото”, с постъпването на касационна жалба срещу решението, а не с постъпването на исковата молба в съда, както неправилно счита касатора. Щом въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева,както в случая, Върховен касационен съд следва да съобрази критериия за допустимост. Въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева и Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,