Определение № 152 от 17.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1163/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 351, ал.6 от НПК. Постъпила е жалба от адвокат Т. Л., повереник на частния обвинител и граждански ищец З. Ж. С., срещу разпореждане от 11.07.2017 год. с което е върната касационната й жалба срещу решение № 221 от 16.05.2017 год., постановено по ВНОХД № 330/2017 год. по описа на САС, НО, 6 – ти състав. В жалбата се твърди, че повереникът е депозирал касационната жалба в петнадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвеното решение, поради което се иска отмяна на разпореждането за връщането й. Прокурорът от ВКП е изразил писмено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решение № 221 по ВНОХД № 330/2017 год. по описа на САС, НО, 6 - ти състав е постановено на 16.05.2017 год. Съобщение за неговото изготвяне е изпратено на гражданския ищец и частен обвинител З. Ж. С., като призовката е получена на 21.05.2017 год. от нейната баба, живееща на същия адрес. На 21.06.2017 год. повереникът на гражданския ищец – адвокат Т. Л. депозирал в САС касационна жалба срещу въззивното решение. С разпореждане от 11.07.2017 год., САС, НО, 6 - ти състав на основание чл. 351, ал.5, т.2 /предишна ал.4/ от НПК върнал касационната жалба като просрочена. При така изложената фактология, касационният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно. Обстоятелството, че повереникът - адвокат Л., е получила съобщение за изготвеното въззивно решение на 07.06.2017 год. и касационната жалба е подадена в петнадесет дневен срок от тази дата, не променя извода на въззивната инстанция затова, че тя е просрочена. За разлика от защитника, повереникът не е отделна страна в наказателния процес /по аргумент от разпоредбата на чл. 253 от НПК/ и няма самостоятелно право да обжалва актовете на съда, каквото има защитникът съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от НПК. Повереникът упражнява правото на касационно обжалване, предоставено на гражданския ищец и частен обвинител, поради което за преценката дали са спазени процесуалните срокове за обжалване, е от значение датата, на която те са получили съобщението за изготвения въззивен съдебен акт. Постановеното в този смисъл разпореждане за връщане на касационната жалба е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение