Определение № 418 от 21.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 394/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.130 ГПК. Образувано е по т.нар. „молба” (имаща характер на частна касационна жалба) на Н. В. И. срещу О. № 2* от 16.02.2010 год. по ч.гр.д. № 589/2010 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено разпореждането от 07.07.2009 год. по гр.д. № 7886/2009 год. на Софийски районен съд 51 с-в. С това разпореждане, като е счел, че е от Н. И. с нередовна искова молба съдът е разпоредил връщането и и е прекратил производството по иска. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: В частната касационна жалба (наречена „молба”) Н. И. не е изложил основания за допускане на касационен контрол не е формулиран обуславящ материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата са се произнесли. Съдът му е указал и му е дал възможност допълнително да отстрани недостатъците. В депозирано на 19.04.2010 год. „искане” И. е конкретизирал, че иска отмяната на актовете на СРС по гр.д. № 7886/2009 год. и на СГС по гр.д. № 589/2001 год. Посочил е актовете на СГС по гр.д. № 894/2008 год. и по гр.д. № 4167/2008 год. за които няма яснота какви са (решения, определения, разпореждания) и какво е отношението им към спора. представи изложение. Съдържат се и взаимно изключващите се искания за прилагане на чл.124 ал.5 ГПК и чл.303 ГПК. Всъщност, касаторът не е въвел валидни основания за допускане на касационен контрол. Както в ИМ, така и в частната касационна жалба и т.нар „искане” се смесват основания, процесуален ред, искания и пр. Касае се за неизпълнение от страна на ищеца-касатор Н. И. на процесуалното му задължение за въвеждането на релевантни за спора факти и обстоятелства на които да съответства конкретен петитум и най-вече, да се касае за спор, който подлежи на разглеждане по избрания от него процесуален ред. Исканията към съда са взаимно изключващи се, няма въведени правновалидни доводи, поради което касационен контрол на въззивното определение не следва да бъде допуснат. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.