Определение № 67 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [община] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Й. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 28/15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 24/2010 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Варна № 1538/1.12.2009 г. по гр. д. № 1388/2009 г., с което на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД [община], представлявана от К. К. Й. е осъдена да заплати на К. П. Н. ЕГН [ЕГН] сумата 64 266.65 лв., представляваща законна лихва върху главница от 50 300 лв. /неизпълнено парично задължение за заплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот, собственост на ищеца-част от ПИ 151 по КП на КК „Ч.”,[населено място] с площ 242 кв. м./ за периода от 9.03.2000 г./дата на писменото поискване/ до 13.07.2009 г./дата на исковата молба/. Ответникът по касация К. П. Н. е оспорил жалбата с писмен отговор. С разпореждане от 16.04.2010 г. въззивният съд е указал на касатора да представи изложение на основания за допускане на касационно обжалване и доказателства за внесена държавна такса от 30.00 лв. по сметка на ВКС с предупреждение, че при неизпълнение касационната жалба ще се върне като нередовна. Указанията до касатора са съобщени чрез служител на [община] на 27.04.2010 г. по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК. С писмо от 5.05.2010 г. на [община], постъпило в Апелативен съд В. с вх. № 1970/10.05.2010 г. е приложена вносна бележка от 3.05.2010 г. за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 30.00 лв. Указанието на съда до касатора за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е останало неизпълнено. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. От страна на касатора не е изпълнено задължението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване във връзка с изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. При това положение и съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение