Решение № 3600 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13323/2018 г.

Решение № 3600 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13323/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД, чрез процесуален представител адв. Симеонов, срещу Решение № 5359 от 03.09.2018 г., постановено по адм. дело № 7835/2017 г. по описа на Административен съд С. – град (АССГ), с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ДЛЦ17-ТД26-77/6/15.03.2017 г., издаден от старши инспектор в Отдел "Общински приходи – Л." на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финансова и стопанска дейност" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финансова и стопанска дейност" при Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е налице противоречие на решението с материалния закон, тъй като съдът е посочил, че приложението на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ се предпоставя от изпълнението на изискването, регламентирано в чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ, а то от своя страна предполага да се представят доказателства към всеки договор за дарение относно разходването на дарените средства или имущество или начина, по който същите ще бъдат разходвани. Оспорва този извод на първоинстанционния съд като твърди, че той е в противоречие с материалния закон и по- конкретно с разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ, тъй като незаконосъобразно е разширен обхватът на тази норма. Сочи, че не е необходимо прилагането на каквито и да са допълнителни доказателства към съответния договор за дарение. Твърди, че е налице противоречие на решението с процесуалните норми, тъй като съдът не е взел предвид и не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД. В съдебно заседание претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финансова и стопанска дейност" при Столична община, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД)по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ДЛЦ17-ТД26-77/6/15.03.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи – Л." на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финансова и стопанска дейност" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финансова и стопанска дейност" при Столична община, с който са определени задължения на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД за внасяне на данък за придобиване на имущество по дарение в размер на 9 089, 72 лева и лихви в размер на 415, 18 лева. Съдът е приел за установено, че АУЗД е издаден в хода на надлежно възложено административно производство, при извършването, на което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че АУЗД е издаден при спазване на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. За да достигне до извода за законосъобразност на обжалвания АУЗД, съдът е приел, че "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД е подало 8 бр. декларации за придобиване на имущество по дарение по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ намира приложение и в случаите, в които дарените средства и имущество са получени от юридическо лице или организация, а не непременно конкретно физическо лице, нуждаещо се от лечение. Изложил е, че в разглеждания случай от страна на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД са предствени договори за дарение за конкретно получените парични средства, медицински консумативи и лекарствени продукти. Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, същите са отразени като приходи от дарения. Не е спорно и се потвърждава от заключението, че дружеството извършва преимуществено преки разходи за дейността си, свързани с осъществяване на лечение и болнична грижа за пациенти. Съобразно изискването на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ, обаче, за да бъдат освободени предоставените като дарение средства и имущество е необходимо да се представят доказателства към всеки договор за дарение относно разходването на дарените средства или имущество или начина, по който същите ще бъдат разходвани. Първоинстанционният съд е изложил, че по този начин ще се прецени изпълнението на условието на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ – дареното имущество да се използва и разходва за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания. Съдът е приел, че такива доказателства не са представени, както пред органите по приходите, така и в съдебното производство. С оглед на това е достигнал до извода, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ не може да намери приложение, по отношение на конкретно декларираните средства и имущество с подадените декларации за придобиване на имущество по дарение по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ. В обобщение е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но при други мотиви. Настоящата инстанция намира, че доводите, изложени в касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. Административния съд правилно е приел, че АУЗД е издаден в хода на надлежно възложено административно производство, при извършването, на което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че АУЗД е издаден при спазване на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. По делото няма спор, че "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД е подало 8 бр. декларации за придобиване на имущество по дарение по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ, че към всяка от декларациите са представени договори за дарение, от които е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания. Спорно е дали е изпълнено изискването на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ освобождават се от данък даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване. Разпоредбите са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. В тази връзка е основателно възражението в жалбата, че АССГ незаконосъобразно е разширил обхвата на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ, като е приел, че към всеки договор за дарение следва да бъдат представяни доказателства относно разходването на дарените средства или начина, по който същите ще бъдат разходвани. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е необходимо прилагането на каквито и да са допълнителни доказателства към съответния договор за дарение. Изрично нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ сочи, че освен договорите за дарение следва да бъдат представени и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване. Не се твърди от жалбоподателя в хода на административното и съденото производство, че е представил такива документи. Видно от административната преписка такива не са представени с декларациите по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ. Необосновано се твърди в жалбата, че дори в бланката на декларацията по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ не фигурира изискване за представянето на каквито и да са допълнителни доказателства към договора за дарение. Видно от подадените от жалбоподателя бланки на декларации по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ в § 4, т. 8, изр. 2 е изрично посочено "Внимание! Освобождаването е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване". Касационната инстанция намира, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено изискването на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ да бъдат представени медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване, заедно с договорите за дарение. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че макар и при други мотиви, АССГ е достигнал до правилния извод, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 48, ал. 4 от ЗМДТ, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, с оглед на което обжалваният АУЗД се явява законосъобразен. Ето защо, като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното искане от жалбоподателя да се присъдят разноски по делото се явява неоснователно. От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, с оглед на което такива не се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение