Определение № 9634 от 30.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2024 г.
ВАСПетчленен състав - I колегия30.08.2024reporting judge Ива Кечева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7373/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Г., чрез адв. Николов, срещу Определение от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7373/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Решение № 340 от 16 юли 2024 год. на Управителния съвет на Българската народна банка (УС на БНБ). Изложени са подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на решението на БНБ. Ответникът – Управителният съвет на БНБ, чрез адв. Пачаманов, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 7373/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е образувано по жалба на А. А. Г. срещу Решение № 340 от 16 юли 2024 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което по отношение на А. Г. са установени основания по чл. 14, ал. 1 от Закона за Българската народна банка от 1997 г. (ЗБНБ - 1997) за предсрочното му освобождаване от длъжността подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ в Българската народна банка и на основание чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро от закона е постановено спиране на изпълнение на правомощията му на подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ и член на Управителния съвет на БНБ. С жалбата е направено и искане по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на решението, по изложени твърдения, както следва: за липса на предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК, презумирани от законодателя при допуснато по силата на закона предварително изпълнение на решението; тълкуването на нормите на чл. 14, ал. 2 ЗБНБ – 1997 и чл. 166 АПК в контекста на правилото на чл. 130 ДФЕС и на чл. 51, пар. 1 във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, обосновава извод за необходимост от спиране на изпълнението на оспореното решение с оглед ограничаването на съществен оперативен риск за функционирането на управление „Емисионно“ на БНБ и управителния съвет на БНБ; с оглед принципа на ефективност спирането на предварителното изпълнение на постановено от административен орган решение следва да се осъществява при условията на ефективна защита на правата, гарантирани от правния ред на Европейския съюз; налице е обществен интерес, който се обосновава със значимите правомощия на подуправителя – ръководител на управление „Емисионно“, така и с твърдяната вероятна основателност на жалбата. С обжалваното Определение от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7373/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, е отхвърлено искането на А. Г. за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Решение № 340 от 16 юли 2024 год. на УС на БНБ. При произнасянето си тричленният състав на ВАС е съобразил, че разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗБНБ - 1997, регламентираща спиране изпълнението на правомощията на член на УС на БНБ, за когото са установени основания за предсрочно освобождаване, от датата на решението на УС на БНБ, представлява допуснато с отделен закон предварително изпълнение на административен акт, което съдът е компетентен да спре при предпоставките на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Приел е, че спирането на изпълнението на правомощията на подуправителя на БНБ от деня на решението на управителния съвет, допуснато по силата на закона, е инструмент за защита и обезпечаване на интересите на държавата при установени от органа основания за предсрочно освобождаване на подуправителите и членовете на управителния съвет на БНБ. След подробно обсъждане на доводите и възраженията в искането за спиране, съдът е приел, че в същото не се съдържат твърдения, които да обосновават значителна или трудно поправима лична или имуществена вреда за адресата от акта в резултат от неговото предварително изпълнение по силата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро ЗБНБ - 1997. От наведените доводи и представените доказателства не се установява да е налице опасност от настъпване на вреди, противопоставими на бранения от законодателя обществен интерес и респективно обосноваващи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Аргументите за институционалния риск, който се твърди, че се създава с отстраняването на члена на управителния съвет на БНБ още от датата на решението за установяване основанията за това, са приети за ирелевантни в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК и са непротивопоставими на охранявания с прилагането на мярката обществен интерес. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт от съда по реда на чл. 166 АПК цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Правилно е прието в обжалваното определение, че с разпоредбата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро ЗБНБ – 1997 законодателят защитава обществения, респективно държавния интерес, при изпълнение на правомощията си членовете на управителния съвет да отговарят на изискванията за заемане на длъжността и в този контекст предотвратява настъпването на вреди при прието от органа несъответствие с изискванията по ал. 1 на чл. 14 от закона. В случая, с искането за спиране не са представени доказателства, че разпореденото от закона спиране на изпълнението на правомощията на члена на управителния съвет, чието освобождаване се предлага, от деня на решението на УС на БНБ, би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да е конкретно и ясно дефинирана. Съответно, при липсата на такива доказателства, а и твърдения за засягане на интерес на лицето, равен по значимост на държавния и обществен интерес, който специалният закон защитава, спирането на изпълнението на решението би довело до засягане на така охраняваните държавен и обществен интерес. Това е така, тъй като членът на УС на БНБ, за когото административният орган е приел, че не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, би продължил да изпълнява правомощията си. Същевременно, твърденията за настъпили вреди или евентуалното им настъпване в бъдеще, свързани с невъзможността за определен период от време жалбоподателят да упражнява професионална дейност, са пряка последица от оспореното решение на управителния съвет на БНБ и не са противопоставими на защитения от закона обществен интерес, както правилно е посочил съдът. Правилно е съобразено от тричленния състав на ВАС и че доводите, свързани с обстоятелството дали А. Г. отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, както и с основанията за издаване на обжалваното решение на УС на БНБ, с които е обосновано искането за спиране, са извън предмета на преценка по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, поради което са ирелевантни за настоящото производство. Недопустимо e преценката за наличието или липсата на основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта да бъде обусловена от преценката за законосъобразност на същия. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро ЗБНБ-1997, ясно сочи волята на законодателя при изпълнение на правомощията си членовете на управителния съвет да отговарят на изискванията за заемане на длъжността. В този смисъл, доводите на частния жалбоподател, изложени и в процесното искане, за надделяващ обществен интерес да се спре изпълнението на обжалвания акт, обусловен от специфичните и съществени правомощия, предоставени на подуправителя, ръководещ управление „Емисионно“ на БНБ и от възможността за институционален риск за БНБ, са несподелими. Спирането на изпълнението на правомощията в хипотезата на установено с решение основание за предсрочно освобождаване на подуправител или на друг член на УС е изрично предвидено от законодателя, от което следва, че не може да бъде квалифицирано като основание за спиране на предварителното изпълнение. Съответно, така твърдяното засягане е непротивопоставимо на охранявания с посочената норма държавен и обществен интерес. Още повече, както е посочено в обжалваното определение, с чл. 19, ал. 4 ЗБНБ – 1997 изрично е предвидено, че управителният съвет на БНБ определя заместник на подуправител, който да изпълнява правомощията му при негово отсъствие. Продължителността на съдебното производство, образувано по оспорването на решението по чл. 14, ал. 2 ЗБНБ – 1997, не може да се квалифицира като самостоятелно основание за спиране на изпълнението му. Това е така, тъй като предвиденото от законодателя спиране на изпълнението на правомощията на члена на управителния съвет, чието освобождаване се предлага, е продиктувано от основанията за предсрочно освобождаване, естеството и характера на които е несъвместимо с изпълнението на длъжността и би компрометирало дейността на колективния орган и институцията - БНБ. Именно поради това, а не поради кратките срокове за обжалване и произнасяне на съда по оспорването на решението, е и предвиденото от законодателя спиране на изпълнението на правомощията на члена на управителния съвет. С обжалваното определение съдът подробно е обсъдил доводите и възраженията, изложени в искането с правно основание чл. 166 АПК, които са относими и релевантни за това производство. Представените от жалбоподателя доказателства, касаещи съществото на спора, не подлежат на разглеждане в производството по чл. 166 АПК, доколкото противното би довело до предварително произнасяне по съществени за спора въпроси. Правилно е прието от тричленния състав на ВАС, че в рамките на настоящото производство не могат да бъдат обсъждани наведените доводи във връзка с прилагането на принципа на ефективност, изведен в практиката на Съда на Европейския съюз, относно спазването на изискванията за ефективна защита на правата, гарантирани от правния ред на Европейския съюз, включително изследването на всички относими факти и обстоятелства и спазването на процесуалния закон относно събирането и кредитирането на доказателствата в производството, доколкото това касае съществото на производството по обжалване на процесното решение на УС на БНБ. По гореизложените съображения настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден горното и на основание чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд,
Cited provisions
17- чл. 166, ал. 4 АПК
- чл. 166, ал. 3
- чл. 166, ал. 4
- чл. 166 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 130 ДФЕС
- чл. 14, ал. 2 ЗБНБ
- чл. 19, ал. 4 ЗБНБ
- чл. 14, ал. 2
- чл. 14, ал. 1
- чл. 14
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 47
- чл. 51