Определение № 5829 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение14.05.2024reporting judge Тодор Петков

Ruling

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4931/2024 год. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. ИЗПРАЩА жалбата на Коалиция „Център“, регистрирана с решение на ЦИК № 3126-ЕП/НС от 22 април 2024г., представлявана от Д. Дросев, подадена срещу решение № 3225-ЕП/НС от 07.05.2024 година на ЦИК относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024 година в частта, с която се определят средства за медийни пакети на партиите и коалициите за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители, насрочени на 09 юни 2024г., в частта по точка № 1, за разглеждане по подсъдност на Административния съд - София–град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл.58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 и чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Коалиция „Център“, регистрирана с решение на ЦИК № 3126-ЕП/НС от 22 април 2024г., представлявана от Д. Дросев, подадена срещу решение № 3225-ЕП/НС от 07.05.2024 година на ЦИК относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024 година в частта, с която се определят средства за медийни пакети на партиите и коалициите за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители, насрочени на 09 юни 2024г. В жалбата се твърди, че в тази му част решението на ЦИК е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при липсата на мотиви и в противоречие с принципите на публичност и прозрачност и чл.54 от ИК; в противоречие с разпоредбата на чл.178 от ИК, в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като ЦИК е ограничила средства за медийни пакети в размер на 40 000 лева, въпреки че изборите са два: за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители. Поради това се иска отмяната на решението на ЦИК в частта, с която се определят средства за медийни пакети на партиите и коалициите за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като взе предвид представените в административната преписка доказателства и при осъществената служебна проверка по допустимостта на жалбата, намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд съобразно правилото на чл. 132 от АПК, което определя родовата подсъдност и посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. В точка 1 от решение № 3225-ЕП/НС от 07.05.2024 година на ЦИК, относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024 година е предвидено, че държавата предоставя средства за медийни пакети за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на партиите и коалициите, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, общо за двата вида избори в размер на 40000 лв. с ДДС. Когато партия или коалиция е регистрирана само в изборите за народни представители, медиен пакет в посочения размер се предоставя, ако партията или коалицията е регистрирала кандидатски листи във всички изборни райони. Оспореното решение на ЦИК е прието на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 171, чл. 172, ал. 1, чл. 178 – 180, чл. 187, чл. 189 – чл. 191, чл. 194, чл. 198 и § 1, т. 15 и т. 16 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Решението е мотивирано и с предходни решения на ЦИК: № 3136 – ЕП/НС от 23.04.2024 година, № 3183 – ЕП/НС от 29.04.2024 година и писмо с вх. № ЦИК-ЕПНС-02-27/1 от 23.04.2024 година на Министерство на правосъдието и съгласувателно писмо вх. № ЦИК-ЕПНС-02-164/1 от 02.05.2024 година на министъра на финансите. Атакуваното решение на ЦИК се отнася към разпоредбата на чл. 178 ИК, съобразно която държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати при избори за членове на Европейския парламент от Република България във всички изборни райони при избори за народни представители и които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, като средствата за медийните пакети по ал. 1 и 2 са за сметка на държавния бюджет и се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги. Съобразно правилото на чл.178, ал.5 от ИК редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от Централната избирателна комисия съгласувано с министъра на финансите. Съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ИК, решенията на Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6, 10, 11, 12, 12а, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им. ВАС е последователен в практиката си, че приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК е обусловено от чл. 57, ал. 1 ИК, с оглед на което законово регламентираното право на оспорване пред Върховния административен съд се отнася и е допустимо само по отношение на изрично посочените в нормата решения по чл. 57, ал. 1 ИК. Оспореното решение, взето на основание чл.57, ал.1, т.1 и 2, не попада в тези изрично посочени в чл.58, ал.1 решения по чл.57, ал.1 от ИК, изброени по-горе. От съществено значение е и обстоятелството, че в текста на чл. 178, ал. 4 ИК няма изрична препратка към чл. 58 ИК. Няма и друга разпоредба, която по силата на препращащата норма на чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК да регламентира родова подсъдност на спора пред Върховния административен съд. Затова според нормата на чл. 132, ал. 1 от АПК спорът е родово подсъден на административните съдилища. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата, подадена от Коалиция „Център“, не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд съобразно правилата на родовата подсъдност. Жалбата следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд - София град, който е компетентният съд, съобразно правилата за родовата и местната подсъдност, регламентирани в посочените по-горе разпоредби и предвид разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд - София–град, който да се произнесе по редовността, по допустимостта и накрая- по основателността на подадената от коалицията жалба. Водим от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Cited provisions

28