Определение № 651 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 579/2010 г.

Производството е по частната жалба вх. № 7387/12.VІІІ.2010г. на адвокат П. като процесуален представител на [фирма] /в ликвидация/[населено място] срещу определението на Х. окръжен съд /ХОС/ № 224 от 29.VІІ.2010г. по в.ч.гр.д. № 434/2010г. Ответникът по частната жалба Б. К. Й. от[населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното определение ХОС е отменил определение № 1234/10.VІ.2010г. на РС Хасково по гр.д. № 1045/2010г., с което е прекратено поради предявяването им след изтичането на срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ производството по исковете на Б. Й. срещу [фирма] за признаване незаконността на уволнението със заповед № 6/29.ІХ.2009г. и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, а поради липсата на правен интерес - и по иска за признаване недействителността на трудов договор № 1/16.ІХ.2009г., и е оставена без уважение молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ, като е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Така постановеният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274 ал.3 от ГПК, тъй като той няма характер нито на определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито на определение, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,