Определение № 969 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 320/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ф. Г. срещу определение № 780 от 11.12.2023 г. по т. д. № 374/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащането на държавна такса във връзка с подадената от него частна жалба с вх. № 25309/09.11.2023 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че въззивният съд не е извършил дължимата преценка дали частният жалбоподател има възможност да внесе държавната такса по процесната частна жалба. Частният жалбоподател счита, че съдът не е отчел, че притежаваното от него имущество е в режим на СИО, т.е. същото не може да бъде осребрено, както и че недвижимите имоти са ползвани от семейството на жалбоподателя като основни жилища. Излага доводи, че общо генерираните от семейството доходи в размер на 3500 лв. месечно, съпоставени с обичайните разходи на всяко семейство, без съмнение сочат на невъзможността на частния жалбоподател да заплати дължимата държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Т. Г. е подал частна жалба срещу разпореждане № 1559 от 23.08.2023 г. по в. т. д. № 374/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по посоченото дело въззивно решение. Във връзка с разпореждане за оставяне на частната му жалба без движение с указания да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Г. е депозирал на 23.11.2023 г. молба да бъде освободен от внасянето на таксата. За да остави без уважение молбата на Т. Г. за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 15 лв., Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Посочил е, че жалбоподателят декларира, че има четиричленно семейство, като общият месечен доход на семейството възлиза на 3 500 лв.; притежава в режим на СИО два апартамента и два леки автомобила. Като е съпоставил това имуществено и семейно състояние на жалбоподателя с ниския размер на дължимата държавна такса по частната жалба, съдът е формирал извод, че в случая не е налице невъзможност за заплащане на държавната такса. Изтъкнал е, че самият размер на таксата от 15 лв. е толкова нисък, че не оправдава по принцип освобождаване от нея. Обжалваното определение е правилно. При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за заплащане на държавна такса. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати тази такса. В случая частният жалбоподател е представил декларация за имотното си състояние, с която е декларирал получавани от него и съпругата му доходи от трудови правоотношения и свободна професия в общ размер от 3500 лв., както и притежавани в режим на СИО два апартамента в [населено място] и два леки автомобила. Преценявайки тези обстоятелства, както и посоченото в депозираната от частния жалбоподател на 11.12.2023 г. декларация, че семейството му се състои от четири члена, като включва жалбоподателя, съпругата му и двете им деца – непълнолетно и пълнолетно, настоящият състав намира, че с оглед имущественото състояние на жалбоподателя и другите удостоверени обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК същият има възможност да заплати дължимата държавна такса по подадената частна жалба в размер на 15 лв. По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на Т. Г. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение