Определение № 1962 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 270/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Жанел 2000“ ООД против решение № 532/29.10.2025г. по в.т.д. № 560/2025г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 720/23.05.2025 г., постановено по т. д. № 740/2024г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора против „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 56 373, 36 лева, представляваща подлежаща на връщане, като недължимо платена, стойност на служебно начислена електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/18.03.2024г., по партида с клиентски номер 540004818318, за обект в [населено място], УПИ/ПИ Южен парк III Ч, кв. 178А, въз основа на Констативен протокол № 1028741/22.12.2023г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Счита, че въззивният съд е изтъкнал доводи, които не кореспондират с установените факти в първоинстанционното производство и извършените от касатора процесуални действия. Съдът неправилно е приел за преклудирани възраженията на дружеството, че показанията в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ може да датират отпреди монтирането на електромера, което обстоятелство е било спорно и пред първоинстанционния съд, бидейки предмет на установяване с приетата по делото експертиза, оспорена от „Жанел 2000“ООД в тази й част. Акцентира се на неустановена от ответника външна намеса върху СТИ - върху контролните знаци, индикиращи нерегламентиран достъп до същото, няма данни за наличие на пломба / на оптичното тяло / към датата на монтажа,за да се приеме, че е установена липсата й при извършената проверка. Неправилно въззивният съд е допуснал само част от поисканата, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, СТЕ, досежно годността на средството за търговско измерване, съгласно издадената от Българския институт по метрология заповед № А-221 от 30.09.2013г., с която е отменено одобряването на този тип СТИ, но не и досежно спорния факт, дали процесният електромер е бил в употреба преди монтажа през 2020г.. Без установеност на този факт, според касатора, не би могло да се приеме, че съответният тип електромер е бил годно средство за търговско измерване към 2020г.. Липсват мотиви, защо съдът приема за доказано, че към датата на монтажа на средството за търговско измерване, същото е било с нулеви показания по третата / скрита / тарифа. Не е отречена възможността констатираният при проверката „тъмен дисплей„ да съставлява дефект на СТЕ / техническа неизправност /, която би могла да компрометира отчитането на потреблението / софтуерното му прочитане /, както и не е съобразен факта, че оспореното от касатора „приложение“ е лишено от обвързваща съда материална доказателствена сила. Касационната жалба не индивидуализира документа „приложение„, но очевидно се касае за приложение към протокола на Българския институт по метрология / БИМ / за извършена метрологична експертиза на СТИ, представляващо Протокол от директно четене на енерго-независима памет на електромер „ Daisy IVEL ADX1„, с № 40007467, изх. № 4-5577/26.02.2024г., от производителя „Дейзи Технолоджи “ ЕООД. Според касатора, доколкото констатация за отчетени показания в невизуализиран регистър не се съдържат в Констативния протокол на БИМ – компетентния за метрологичната експертиза орган, въпросното приложение не може да установи релевантните за ангажиране отговорността на ищеца факти, доказателствена тежест за които носи ответникът. Оспорва се и извода за правилно начислена сума по корекцията, доколкото не са представени доказателства за това в кой период какви показания са отчетени по тази трета тарифа. Съдът не е изложил мотиви и по възражението относно ползването на обекта, за който е отчетено потреблението - обстоятелството, че в периода от март 2020г. до края на 2021г. обектът почти не е осъществявал дейност. Касаторът намира, че поисканите от него доказателства за отчети преди и след корекцията са щели да установят липсата на съществено разминаване в показанията, респективно да оборят твърдението, че за процесния период е имало потребление, което не се е отчитало. Манипулирането на електромера по възприетия от съда начин предполага специализиран софтуер, достъп до който имат стопанисващото СТИ дружество и БИМ, както и специални компютърни и технически познания, каквито средният потребител / сиреч ищецът / не притежава. Твърди се още, че в разрез с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи за отчитане на преминалата електрическа енергия, „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД претендира цена за технологични разходи по отчетена в невизуализиран регистър енергия, без касаторът да се е съгласявал с подобен начин на отчитане и остойностяване на потребената от него енергия. Ответната страна - „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани въпроси, кореспондиращи с решаващи мотиви на въззивния акт и от естество отговорът им да промени правния резултат. Не е обоснован и допълнителен селективен критерий по същите, нито е установима очевидна неправилност, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Акцентира се на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Жанел 2000“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, за възстановяване на сумата от 56 373,36 лева, като платена от ищеца на ответника без основание - недължима стойност на служебно начислена електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/18.03.2024г., партида с клиентски номер 540004818318, за обект в [населено място], УПИ/ПИ Южен парк III Ч, кв. 178А, въз основа на Констативен протокол № 1028741/22.12.2023г.. Ищецът основно оспорва компетентността на ответното – електроразпределеително - дружество да извърши корекция на сметката за потребена електрическа енергия и да бъде титуляр на вземането от корекцията. В евентуалност от решението по този му основен довод, ищецът оспорва да е налице „нерегламентирана манипулация„ на СТИ и потребена, но неотчетена електрическа енергия за обекта, вкл. за посочения в издадената от ответника фактура период. Поддържана е тезата, че на потребителя не може да се вмени отговорност, ако самото СТИ не е поддържано в изправност - сертифицирано и контролирано, тъй като той няма задължение за това. С отговора на исковата молба ответникът представя: 1/ Констативен протокол № 1028741/22.12.2023г., който удостоверява, че при извършена на 22.12.2023г. от служители на отдел „Нетехнически загуби“ проверка на процесното СТИ, е установена липсваща пломба на щита на електрическото табло, като при товар I = 22,68A на фаза „R“ / първа /, I = 25,48А на фаза „S“ / втора / и I = 21,82 А на фаза „T“ / трета /, индикаторът за товар не мига, дисплеят на електромера е изгаснал и консумираната електрическа енергия към момента на проверката не се измерва. Протоколът удостоверява, че средството за търговско измерване е демонтирано, запечатано по надлежния ред и изпратено за метрологична експертиза в БИМ; 2/ Констативен протокол на БИМ за метрологична експертиза на СТИ № 42/27.02.2024г., отразяващ липса на видими дефекти по електронната платка и детайлите на електромера и „невъзможност за изследване на метрологични характеристики„; 3/ Протокол за директно четене на енерго-независимата памет на електромера от производителя -„Дейзи технолоджи„ ЕООД, изрично упоменат като приложение на констативния протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза. Ответникът се позовава на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ / обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г. /, според който „ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри„. Корекцията е извършена за периода 22.10.2020г. / деня на монтиране на процесното СТИ / до 22.12.2023г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. С допълнителната искова молба ищецът поддържа решаващия си довод, че не е налице законово регламентирано право на мрежовия оператор да коригира сметките за действително доставена електрическа енергия, при липса на пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Спор по този довод не е пренесен в касационната инстанция. Оспорва верността на Констативен протокол № 1028741/22.12.2023г., досежно удостоверените факти за липсваща пломба на щита на електрическото табло и неотчитано към момента на проверката потребление, евентуално установим период на неотчитане, при неяснота „в кой момент е угаснал дисплея„. Не е оспорено приложението от разчитането на енерго-независимата памет от производителя на СТИ. С допълнителния отговор на ответника е поискано назначаване на СТЕ във връзка със съдържанието на приложението. В открито съдебно заседание на 15.11.2024г.ищецът е поискал изключване на документа от доказателствата по делото, но като „неразбираем“ за него / действително отразява специфични технически данни /, вкл. като изготвен на чужд / английски / език, както и защото „такива установявания не могат да бъдат направени като документ “, вероятно визирайки компетентността на автора на приложението – дружеството производител на СТИ. В същото открито съдебно заседание вещо лице К. пояснява, че скритият регистър се създава от производителя, с цел сигурност, като протекционна мярка срещу кражби на ел. енергия, като само производителят може да го разчете, т.е. да свали електронните данни / гореупоменатото приложение към констативния протокол на БИМ /. В допълнителната СТЕ е посочено основанието за БИМ да ползва експертизата на производителя - чл. 58, ал. 3 от Закон за измерванията, а поводът – констатацията, че въпреки липсващата пломба на оптичното тяло няма видими дефекти по електронната платка и детайлите на електромера и е невъзможно изследване на метрологичните му характеристики. Потвърдено е, че „Дейзи Технолоджи„ ЕООД е в списъка на оправомощените за такава проверка дружества, публикуван на сайта на ДАМТН. Приетите по делото СТЕ установяват, че липсващата пломба е на предния лицев капак, ограничаващ достъпа до оптичния порт на електромера. Констативният протокол на БИМ установява, че при подаване на напрежение в интервала от Un= 3х230/400 V до 115% Un и ток от 0,025А д 100А, импулсният източник не свети и не мига, а дисплеят остава тъмен. Предвид тази констатация е удостоверено, че по няколко / конкретно посочени точки / измервания не могат да бъдат извършени. От приложението на „Дейзи Технолоджи„ ЕООД към констативния протокол на БИМ, вещото лице установява, че за регистър Т3 / регистър на върхова тарифа / времето за визуализация е нула секунди, докато за Т1, тарифа показваща измереното потребление на нощна тарифа, и Т2, показваща потребление на дневна тарифа, времето за визуализация е 8 секунди. Установена е промяна в зададените параметри за активиране на различните тарифи, като активирането на натрупване на показания за дневна тарифа Т2 е променено, стартира от 09,00 часа сутрин и е с продължителност до 17,00 часа следобед, когато се активира регистъра за нощна тарифа Т1, който е активен от 17,00 часа до 19,00 часа, когато се активира скрития регистър на Т3. Натрупването на енергия по регистър Т3 е от 19,00ч. до 9,00 ч. на следващия ден. Така зададената продължителност на натрупване на нощната тарифа е била само 2, а не 8 ч., както е регламентирано. Натрупването на дневна тарифа е 8 ч., а не 16 часа, а останалите 12ч. натрупаната енергия се отнася към скрит регистър Т3. Вещото лице е потвърдило, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ - процесното СТИ е манипулирано и с променени характеристики. Констатира се намеса, при която са променени настройките на тарифната таблица на СТИ, водеща до натрупване и измерване на част от потребената ел. енергия в невизуализиран регистър, което не е позволило тези количества да бъдат отчетени при извършване на периодичните отчети. Вещото лице коментира протокол от монтаж на СТИ към 22.10.2020г., в който са отразени показанията и тарифите, параметризирани към същата дата. Според експертното заключение, преизчислението на сумата за доплащане е извършено в съответствие с действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, в унисон с изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, съгласно което преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Вещото лице е потвърдило, че установените в невизуализирания регистър количества електрическа енергия са натрупани в периода след монтажа на процесното СТИ. Сочи, че още при първия отчет след монтажа на СТЕ от 22.10.2020г. – на 06.11.2020 г., е констатирана липса на пломба на щита, което дава основание да се приеме, че манипулация е извършена в периода 22.10.2020г. - 06.11.2020г.. Анализът на потреблението също показва, че промяната е настъпила в този период, т.е. със сигурност е налице към последната дата, на която е констатирана липса на пломбата. При разпит в о.с.з. вещото лице е пояснило, че липсата на пломба на оптичното тяло, доколкото не е установена обективно данна за поставяне на такава, не се отразява на констатациите, че нарушението се изразява в нерегламентирано софтуерно въздействие върху електромера и при софтуерно прочитане от производителя на СТИ / спорното приложение / реално преминалите през електромера количества могат да се установят, т.е. констатирана е намеса, а не „техническа неизправност„, по смисъла на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, поради което няма основание реално потребената енергия да се изчисли съобразно тази разпоредба. Спорните въпроси във въззивна инстанция, пренесени и в настоящата, са свързани с възражението на касатора, че показанията на невизуализирания регистър може да датират отпреди монтирането на електромера, с възражението му относно изначалната негодност на средството за търговско измерване и необорената от ответника възможност констатираният „тъмен дисплей„ на СТИ да съставлява дефект, който се отразява върху данните от софтуерното разчитане. Спори се още и по въпроса за размера на задължението, съобразно извършената корекция, но като последица от неустановим действителен период на начислената в скрития регистър потребена енергия. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Кредитирал е изцяло изготвените по делото експертизи. Приел е, че е констатиран случай на неотчетени количества потребена електрическа енергия, отразени в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, поради което за ответното „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е възникнало правото едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца, на основание чл. 55 ПИКЕЕ, за периода 22.10.2020г. – 22.12.2023г.. Счел е, че сметката е правилно коригирана, в съответствие с нормативните правила и утвърдените от КЕВР цени, при спазване изискванията на чл. 49 и сл. ПИКЕЕ досежно процедурата за установяване нерегламентирано въздействие върху СТИ. Във въззивната жалба на „Жанел 2000“ ООД се акцентира на липса на доказателства за техническа годност на СТИ, към датата на монтажа през 2020г. и датата на проверката през 2023г., като произведено през 2010г., както и на обстоятелството, че разчелото енергонезависимата памет на СТИ дружество е негов производител. В тази връзка се сочи неправилно недопусната от първоинстанционния съд допълнителна СТЕ, респ. поискано допускането й от въззивния, по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Оспорва се обосноваността на изводите на първоинстанционния съд, след като: 1/ няма доказателства, че показанията в скрития регистър не са натрупани в предходни периоди, а само в рамките на процесния; 2/ приложението от производителя е негодно доказателствено средство, в аспект на оспорването му като действително „разчитане на електронната памет„ на СТИ; 3/ няма белези за външна намеса върху СТИ / контролните знаци, отчитащи нерегламентиран достъп не са засегнати /, но установеният „тъмен дисплей“ предполага, при това положение, ответникът да установи невъзможността да се касае за дефект / техническа неизправност / на СТИ, който да е повлиял върху правилното отчитане на потребената електрическа енергия / хипотеза на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ /; 4/ не е отчетено възражението на ищеца за фактическото ползване на обекта в периода 2020г.– 2021г., във връзка с което неправилно не са допуснати доказателства, за сравняване потребената в обекта енергия предходно на процесния период, което би установило, че липсва съществена разлика. В обобщение, според въззивника – ищец ответникът не е доказал пълно и главно елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на потребителя на електрическа енергия: неправомерно въздействие върху СТИ и период на неправилно отчитане на потребена електрическа енергия, като последица от същото. Въззивният съд е допуснал поисканата техническа експертиза. Препратил е към мотивите на първоинстанционния и е приел, че от заключението на СТЕ безспорно се установява нерегламентирана намеса в настройките на тарифната таблица на процесния електромер, водеща до изменение и натрупване на част от потребената ел. енергия в невизуализиран регистър, което не позволява тези количества да бъдат отчетени при извършване на периодичните отчети. Приел е, че приетата във въззивната инстанция допълнителна СТЕ установява годността на средството за търговско измерване, въпреки че със заповед № А-221/30.09.2013г. на Председателя на БИМ е отменено одобряването на този тип средства за търговско измерване, тъй като в т. 2 на същата е изрично посочено, че намиращите се в употреба електромери следва да продължат да се считат за одобрен тип. Впрочем, експертизата потвърждава контролни проверки на СТИ на всеки 4 години, като няма спор, че процесното е произведено през 2010 г.. Съдът е отбелязал, че отговорността на потребителя на електрическа енергия за заплащането на потребената от него такава е обективна - достатъчно условие за ангажирането й е установяването на самия факт, че е доставена в определено количество и съответно потребена, без да е отчетена и заплатена, като размера на задължението се изчислява при спазване на условията, предвидени за съответната хипотеза, съобразно ПИКЕЕ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ съобразно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното, след монтажа на средството за търговско измерване, количество електрическа енергия в тези регистри. В тази връзка е счел за неоснователно възражението, че показанията на невизуализирания регистър може и да датират отпреди монтирането на електромера през 22.10.2020г. за нуждите на обекта на въззивника, т.е. да не са били нулирани преди поставянето му. От една страна това възражение не е своевременно наведено в хода на първоинстанционното производство, а от друга - заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза потвърждава, че промяната - с натрупване и отчитане на потребена ел. енергия в скрит регистър - датира от датата на монтиране на електромера през 2020г. до неговия демонтаж, при съобразяване, че от събраните доказателства не може да се направи извод в обратна посока. Счел е неоснователно и възражението на въззивника, за неправилно изчислен размер на задължението, след извършената корекция по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, доколкото е съобразен с действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и правилността му е потвърдена от съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Липсата на мотиви и пълното необсъждане на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ,с решения по гр.д.№ 5488/2013г. на ІV г.о., гр.д.№ 55/1958 г. на Върховен съд, адм.дело № 4900/1993г. на ІІІ г.о. и определение по гр.д.№ 619/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2/ Следва ли при оспорване на представен от ответника първичен документ, да се съберат допълнително доказателства, установяващи твърденията на страната ?; 3/ Констативни протоколи, изготвени от разпределителното дружество, имат ли сами по себе си материална доказателствена сила, вземайки предвид обстоятелството, че частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящият случай ? По втори и трети въпроси не е обоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Касаторът поддържа и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с произнасянето на въззивния съд при невярно възприета фактическа обстановка, установима от доказателствата по делото. Необосноваването на допълнителен селективен критерий по втори и трети въпроси е достатъчно основание за неразглеждането им при селектирането на касационната жалба. На самостоятелно основание самите въпроси нямат характеристиката на правни, отговор на които би бил от естество да промени правния резултат. Вторият въпрос е и фактологичен - не позволява еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора и събраните доказателства. От обстоятелствената част на касационната жалба и изложението не става ясно дори кой е визираният „първичен документ„, нито акцентирането на характеристиката „първичен„ във формулировката на втори въпрос. Оспореният констативен протокол на енергоразпределителното дружество, съгласно формирана практика на касационна инстанция, е официален удостоверителен документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗЕ и с чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, което само по себе си компрометира релевантността на трети въпрос. Независимо от това, решаващите мотиви на въззивния акт се основават на констатациите на специализирана експертиза, въз основа разчитането на енерго-независимата памет на електромера от производителя, с потвърдена компетентност за това и към което приложение компетентния орган за метрологичен контрол по чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ изрично е препратил, споделяйки разчитането, за безспорно установена софтуерна намеса в СТИ и манипулирани данни, за които факти са без съществено значение констатациите в протокола на енергоразпределителното дружество, единствено дали повод за проверката / предвид липсваща пломба и установен тъмен дисплей /. Първи въпрос, в първата си част, формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към преценка законосъобразността на действията на съда по всеки правен спор. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика. Несъстоятелен е довода за липса на мотиви. Изрични такива са наведени по всички въззивни доводи на страната, по които спорът е пренесен в касационна инстанция. Коментирана е годността на СТИ – спор относно това дали е било в употреба към 2013г. се въвежда едва с касационната жалба. Във въззивното производство тезата на касатора е била различна и по същество как следва да се тълкува самата заповед на Председателя на БИМ: дали при изтичане 4 - годишния период за задължителен метрологичен контрол, считано от произвеждането на СТИ / в случая 2010 г. /, при вече постановена заповед / 2013 г. / същото е следвало да се извади от употреба, а не да се подлага на контрол. Явно въззивният съд не е споделил тази теза. Впрочем, доколкото въпросната заповед не е представена по делото, неясен е по начало мотива за отмяна на одобряването на съответния вид СТИ - дали поради проблеми в техническо отношение и компрометиране на измерванията / в смисъл на негодност по предназначение или по други други съображения, например икономически / нерентабилна цена и пр. /. Съдът е приел, че начислената в невизуализирания регистър електрическа енергия е само за период след монтажа на СТИ през 2020г., като по начало е счел това възражение за преклудирано - обстоятелството, че е коментирано в хода на производството, по повод приеманите СТЕ, не е доказателство за своевременното му въвеждане в предмета на спора. Паралелно с възприетата преклузия съдът се е позовал на потвърденото от експерта натрупване на потребена електрическа енергия в скритата тарифа само за периода след монтажа, като мотивите на съда насочват на възприета доказателствена тежест на ищеца за доказване на противното. Ищецът се е позовал на отразени в констативния протокол при монтажа нулеви показатели за откритите регистри, но не и нулеви данни от невизуализиран регистър, каквато графа документът обективно няма, но и компетентността за разчитане данните от който регистър / скрита тарифа / е единствено на производителя на СТИ. Очевидно въззивният съд е отрекъл задължение за ответника да доказва пълно и главно отрицателни факти, а именно: невъзможност обективно установената за потребена, но неотчетена в откритите регистри електрическа енергия, при доказано софтуерно манипулиране, да се натрупа - при това в невизуализирания регистър - по всички други възможни причини, вкл. дефект на СТИ / в аспект на което е визиран констатирания „тъмен дисплей „ /. Въпрос относно процесуалните преклузии и разпределението на доказателствената тежест в процеса не е формулиран. Фактическото ползване на обекта на ищеца е счетено за ирелевантно, при фактическите констатации и носената от потребителя обективна отговорност. В обобщение - мотиви по въззивните доводи на ищеца, възпроизведени и в касационната му жалба, въззивното решение съдържа. Несъгласието му с възприетата от съда фактическа обстановка и основани на същата правни изводи не обуславя съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК / липса на мотиви /. Не е въведен касационен довод за необсъдено конкретно доказателство по делото, а такъв за неправилно ценени от съда доказателства или несъбрани, но нужни, според страната, за пълно и главно доказване – в тежест на ответника - основанието за ангажиране отговорността на ищеца, предвид което, във втората си част, въпросът отново не удовлетворява изискването за правен - отговор на същия е без значение за правния резултат, тъй като произнасянето на настоящата инстанция е ограничено до касационните доводи за неправилност на въззивното решение / чл. 290, ал. 2 ГПК /. За да е налице очевидна неправилност, като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилността, следствие от явно тежко нарушение на закона – материален и процесуален или явна необоснованост, установими единствено от мотивите, и довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Не се установява такава неправилност по приложението на материалния закон, съобразно съдопроизводствените правила, формалната логика и опитните правила, само и единствено от съдържанието на мотивите на въззивния акт, коментирани по-горе. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение