Определение № 219 от 03.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 712/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №170 от 21.03.2011г. по гр.д. 1079/10 на Софийски окръжен съд. Ответникът по касация- Община – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Не претендира разноски. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Община – [населено място] е предявил против [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 6000лв. – произтичащи от неизпълнение на договор сключен между страните на 29.04.2002г. и неустойка в размер на 3000лв.. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.