Определение № 40 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2021 г.

Производство по чл.282, ал.5 ГПК. От Н. Н. С. е подадена молба вх.№ 334617 от 05.07.2021 г. в Софийски градски съд, с която е поискано освобождаване на внесената като обезпечение парична сума за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 261374/24.11.2020 г. по в.гр.д. № 111/2019 г. на Софийски градски съд. Молбата е постъпила във Върховния касационен съд на 20.01.2022 г. и на молителя са дадени указания да представи доказателства, че са уредени отношенията с ищеца по делото А. К. Р.. С допълнителна молба от 07.02.2022 г. е приложено удостоверение изх.№ 53/07.02.2022 г. на ЧСИ рег. № * в регистъра на КЧСИ и район на действие СГС, от което е видно, че към 16.08.2021 г. дължимите суми по изпълнителното дело са изплатени изцяло. А. К. Р. не взема становище. С определение № 71/26.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 691/2021 г., състав на ВКС, ІІІ г.о. на основание чл.282, ал.1, т.1 ГПК е постановил спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 261374/24.11.2020 г. по гр.д.№ 111/2019 г. на Софийски градски съд, с което Н. Н. С. е осъдена да заплати на А. К. Р. сумата 7820,29 лева обезщетение със законната лихва от 05.09.2017 г. до изплащане на сумата, тъй като е представено надлежно обезпечение с преводно нареждане по сметката на ВКС от 29.01.2021 г. С определение от 16.06.2021 г. по гр.д.№ 1514/2021 г. на ВКС, ІV г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 261374/24.11.2020 г. по гр.д.№ 111/2019 г. на Софийски градски съд и съгласно чл.396, т.3 ГПК въззивното решение е влязло в сила. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира че основанието за спиране по чл.282, ал.2, т.1 ГПК е отпаднало, тъй като вземането на ищеца е погасено чрез плащане, а внесената като обезпечение парична сума следва да се върне на Н. Н. С.. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение