Решение № 3875 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия" 2014-2020 г. (Програмата), срещу Решение 1204 от 24.09.2024 г. по адм. дело 364/2024 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-909 от 23.08.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата, с което на Сдружение "Любов и светлина" е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи по Договор СВ007.2.11.204-РР3 от 14.02.2020 г., с изпълнител Фондация Развитие на Северозападна България , за нередност за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, /ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) и чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег ИПП България - Сърбия" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че анализът на релевантната нормативна уредба обосновава извод, че ръководителят на УО има правомощието да установява нередност, допусната от бенефициери с местонахождение на територията на Република България, и съответно да определя финансова корекция. Намира, че ролята на водещия бенефициер/партньор е по-скоро представителна и административна, и цели обобщаване на данните/документите при отчитане на проектите. По изложените съображения счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Сдружение Любов и светлина , посочено в договора за субсидия като партньор, се явява недопустим адресат на акта за определяне на финансова корекция. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Сдружението. Претендира направените разноски за всички съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, ако са над установените минимални размери. Ответникът по касационната жалба Сдружение Любов и светлина , изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. Е. Радева Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Първоинстанционното съдебно производство е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 9431 от 12.08.2024 г. по адм.д. 3468/2024 г. на ВАС е отменено Решение 794 от 29.12.2023 г. по адм.д. 726/2023 г. на Административен съд Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 19.08.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ ИПП ТГС България Сърбия" 2014-2020 и Столична Община водещ партньор, е сключен Договор за субсидия РД-02-29-221, за изпълнение на проект "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш". Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Туристическа организация Ниш, Република Сърбия и партньор 3: Сдружение "Любов и светлина", Република България. Проектът е с общ бюджет 546 973,27 евро. В изпълнение на проекта от страна на партньор 3 Сдружение Любов и светлина е отправена покана за тръжна процедура за Организиране на събития по проект CB007.2.11.204 Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш до Фондация Развитие на Северозападна България . На 14.02.2020 г. между Сдружение Любов и светлина и Фондация Развитие на Северозападна България е сключен договор за услуга с предмет: Организиране на събития по проект CB007.2.11.204 Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш , посочени в офертата на изпълнителя Част Б: Формат на офертата, която ще бъде предоставена от оферента на стойност 8120,00 евро с ДДС. На 04.07.2023 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България Сърбия" 2014 - 2020 г. уведомява Сдружение Любов и светлина за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция, като на сдружението е предоставена възможност за подаване на възражения. На 20.07.2023 г. Сдружение Любов и светлина представя възражение. На 23.08.2023 г., с Решение РД-02-14-909, ръководителят на УО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, определя на Сдружение "Любов и светлина" финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договора от 14.02.2020 г. за услуга с Фондация Развитие на Северозападна България , за нарушение на чл. 61 и чл. 178, § 1 от Регламент 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2.5.4 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя Милен Обретенов директор на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество за ръководител на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия" 2014-2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства и приложеното споразумение за партньорство по проекта в рамките на програмата ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020 г. не може да се обоснове извод за наличие на първия елемент от определението за нередност. Въз основа на чл. 1, т. 3, чл. 10, ал. 1 и 4, т. 4 и чл. 16, ал. 6 и 8 от Договор за субсидия РД-02-29-221 от 19.08.2019 г. и обстоятелството, че последният е подписан от водещия партньор Столична Община, първоинстанционният съд приема, че Сдружение "Любов и светлина", посочено в договора за субсидия като партньор, не е страна по него, не попада в понятието "бенефициер" по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013, съответно, не притежава качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и е правен субект, който се явява недопустим адресат на акт за определяне на финансова корекция. Наред с това, съдът намира, че партньорът по проекта няма каквито и да е отношения с експерта, тъй като липсва сключен договор между възложителя и експерта. Видно от представените по делото доказателства, лицето Е. С. Радева не е била в договорни отношения с изпълнителя - Фондация "Развитие на Северозападна България", като същото е изпълнявало безвъзмезден ангажимент в качеството си на лектор в изпълнение на договор за услуга с предмет "Организиране на събития по проект СВ007.2.11. 204 "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш" сключен между Фондация "Развитие на Северозападна България" и Сдружение "Любов и светлина". Според съда, Е. С. Радева не е получавала възнаграждение или други плащания от страна на Фондацията. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно в частта относно присъдените в първоинстанционното производство разноски по реда на чл.38, ал.2 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и правилно като краен резултат в останалата му част. Правилен е изводът на съда за компетентност на издателя на акта, както и за съответствие на акта с чл. 73, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ. Спорът е за съответствието на решението на ръководителя на УО с материалноправните разпоредби и конкретно дали партньорът Сдружение "Любов и светлина", попада в понятието "бенефициер" по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В първоинстанционното производство е постъпила молба от процесуалния представител на Сдружението, в която е направено искане за спиране на съдебното производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/23 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил това искане с мотива, че въпросите, касаещи преюдициалното запитване касаят принципни положения, а не тълкуване на конкретни разпоредби на правото на Европейския съюз (ЕС), поради което с поставянето на същите не се цели решаването на делото по същество . Преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-620/23 на СЕС, се отнася до тълкуването на член 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (OB L 132, 2014 г., стр. 32), както и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014, озаглавен Бенефициери предвижда: 1. Когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като главен бенефициер; 2. Главният бенефициер извършва следните задачи: а) изготвя договорености с другите бенефициери в споразумение, съдържащо разпоредби, които, наред с другото, гарантират добро финансово управление на отделените за операцията средства, включително договорености за възстановяване на неправомерно изплатени суми; б) поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция; в) гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с представения от управляващия орган документ, определен в параграф 6; г) гарантира, че разходите, представени от другите бенефициери, са били проверени от контрольор/и, когато проверката не се извършва от управляващия орган в съответствие с член 23, параграф 1 от Регламент 1299/2013. 3. Ако не е посочено друго в договореностите, посочени в параграф 2, буква а), главният бенефициер гарантира, че другите бенефициери получават общата сума на публичната помощ колкото се може по-бързо и в пълен размер. Не се приспадат или удържат суми и не се налагат специфични такси или други такси с равностоен ефект, които биха намалили размера на сумите за другите бенефициери. 4. Главният или единственият бенефициер е установен в участваща държава. 5. Без да се засяга член 39, параграф 2 от настоящия регламент, европейска група за териториално сътрудничество, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 2006 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 58), или друг правен орган, създаден в съответствие със законите на една от участващите държави, може да кандидатства като единствен бенефициер на операция, при условие че се състои от публични институции и органи от поне две участващи държави. 6. Управляващият орган предоставя на главния или единствения бенефициер на всяка операция документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение . Видно от представения по делото договор за субсидия, последният е сключен именно по Инструмента за предприсъединителна помощ II по Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия" 2014-2020. Следователно отговорът по поставения преюдициален въпрос по дело С-620/23 на СЕС относно тълкуването на понятието бенефициер по смисъла на посочения по-горе регламент е напълно относим и към предмета на настоящия правен спор. На практика първоинстанционният съд, при наличието на висящо производство пред СЕС, се е произнесъл по тълкуването на разпоредба от правото на ЕС. С решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 г., СЕС приема, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. В съответствие с т. 38 от решение от 06 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС, като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение. От представените по делото доказателства се установява, че на 19.08.2019 г. е сключен договор за субсидия между УО на Програмата и Столична община, определена за водещ партньор. Предмет на този договор е предоставяне на субсидия от УО за изпълнение на проекта Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш , финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия 2014 2020, свързана с ИПП II. В качеството си на водещ партньор и в съответствие с член 1 от посочения договор Столична община получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. В този контекст тя е отговорна пред Управляващия орган за всички допуснати нередности, включително допуснатите от партньорите, както и за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер (т. 36 от решение от 06 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС). С оглед изложеното, правилен е крайният извод на съда, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно в частта, с която МРРБ е осъдено да заплати на адв. Е. С. Радева от САК сума в размер на 1854,31 лева, на основание чл. 38, ал.2 във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателят в първоинстанционното производство претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 ЗА. В полза на пълномощника на сдружението не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Сдруженията не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗА води до еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба в тази хипотеза могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да бъдат "роднини, близки или друг юрист". В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд (Определение 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. 920/2016 г. на II т. о., Определение 263 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. 975/2020 г. на І т. о., Решение 41 от 22.05.2019 г. по т. д. 2538/2018 г. на II т. о., Определение 50437 от 19.06.2023 г. по т. д. 1778/2022 г. на І т. о., Определение 50140 от 26.06.2023 г. по т. д. 1056/2021 г. на ІІ т. о., Определение 2526/02.10.2024 г. по т. д. 2021/2023 г. на ІІ т. о. и др.). По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, в посочената част, следва да бъде отменено. Ответникът в настоящото производство претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 ЗА. По изложените по-горе съображения, разноски по делото не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд