Решение № 6361 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2015 г.

Решение № 6361 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. - младши разузнавач при Пето РУП на МВР - Бургас против решение № 405/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2417/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас). Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу постановения административен акт. Ответникът - Н. Е. Д. не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 387/04.12.2014 г. издадена от полицейски орган при V РУП Бургас, с която е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на лицето Н. Е. Д. В заповедта като фактическо основание е установено деяние осъществено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Посочени са разпоредбите на чл. 325, ал. 2 от НК, вр. чл. 131, ал. 2 от НК, вр. чл. 270 от НК. Според приложена към преписката докладна записка на мл. разузнавач, на 4.12.2014 г. около 14.10 ч. в Пето РУП ОДМВР Бургас е получено съобщение за телефонна измама на възрастна жена в ж. к. "Изгрев". На място са изпратени служители за изясняване на случая. Установена била самоличността на жената. При разговор с нея същата заявила, че към 9.10 ч. на 4.12.2014 г. била измамена и предала сумата от 1 000 лв. на неизвестно лице, което описала като мъж с ръст 170-175 см., нормално телосложение, възраст 40-50 години, облечен в тъмна шуба и каскет. На излизане от банката (в докладната записка не е посочена банката) служителите Кр. А. и Д. М. забелязали лице, което отговаряло на даденото описание. Те предприели действие по установяване самоличността на лицето. Същото предоставило личната си карта, но нервничело и обиждало служителите на МВР. Лицето нанесло удар с ръка в областта на гърдите на полицай Д. М., при което служителите на МВР го предупредили, че с действията си осуетява полицейската проверка. Според автора на докладната записка лицето не се е респектирало от служителите, продължило да нервничи и да ги обижда. Нанесло удар с ръка в областта на дясната скула на полицай Кр. А. Предвид тези действия на лицето спрямо служителите на МВР, те са предприели от своя страна действие по неговото задържане, при което са използвали физическа сила и помощни средства (белезници). Лицето било отведено в V РУП Бургас и задържано за срок от 24 часа. Образувано е НДП 05-1630/2014 г. За да отмени горната заповед, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка не се съдържат доказателства, от които да се установява, че полицейският орган постановил обжалваната заповед е имал данни, които да доведат до обоснована индиция, че задържаното лице има някаква съпричастност към каквото и да е извършено престъпление, в т.ч. и към телефонната измама - повод да извършат справка за самоличността му. Решаващият съд е приел, че не са установени данни за някаква връзка на задържаното лице с извършване на някое от престъпленията, чиито състави са цитирани в заповедта. Предвид горното, първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена. Решението е неправилно - налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Формираните правни изводи са необосновани и незаконосъобразни, поради което не се споделят от настоящата касационна инстанция. Заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. Разпоредбата е специално приложима по отношение на общата разпоредба на чл. 59 от АПК и има предимство пред нея. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. От данните по административната преписка и в хода на съдебното производство чрез разпита на свидетелите Кр. А. и Д. М., докладната записка на мл. разузнавач А., както и от обясненията на задържаното лице Н. Д. се установява неговата съпричасност към посоченото в заповедта фактическо основание - деяние осъществено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, съгласно чл. 325, ал. 2 от НК, вр. чл. 131, ал. 2 от НК, вр. чл. 270 от НК. От разпита на свидетелите А. и И. се установява, че задържаното лице е отговаряло на описанието на извършителя на телефонната измама, дадено от пострадалата жена. Необосновани са изводите на решаващия съд досежно противоречие в показанията на свидетелите относно облеклото на задържания. Основателни са възраженията на касатора, че с поведението си задържаното лице е задълбочило преценката им за съпричасност, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Горното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Предвид гореизложеното, като отменя заповедта, първоинстанционният съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Н. Е. Д. срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена.