Определение № 894 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 799/2026 г.

Производството по делото е образувано и разпределено по вх.№412 от 08.01.2026г. по описа за 2026г. на Върховен административен съд като е описано, че е по частна жалба №27130 от 4.11.2025г. срещу определение №34422 от 21.10.2025г., постановено по адм. дело №7336 по описа за 2025г. на Административен съд София град. Подадената частна жалба е от кмета на Столична община срещу определение №34422 от 21.10.2025 година, постановено по адм. дело №7336 по описа за 2025 година, с което оставена без разглеждане с вх.№25564 от 20..10.2025г. по същото административно дело частна жалба на кмета на Столична община срещу определение №33229 от 10.10.2025 година по същото адм .дело от 2025г. С последното е отменен отказ на директора на дирекция „Общинска собственост“ при Столична община да се произнесе по заявление с вх. №СОА25-ГР94-3232 от 30.4.2025г., обективиран в писмо със същия номер от 23.05.20-25г. на директора на дирекция „Общинска собственост“ при Столична община и е върната преписката на кмета на Столична община за произнасяне по посоченото заявление. С обжалваното определение №34422 от 21.10.025г., по което е образувано настоящето производство, е прието, че по чл.200 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс и постановено Тълкувателно решение №2 от 24.03.2021г., по тълкувателно дело №10 по описа за 2019г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, не се допуска обжалване с частна жалба от административния орган. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдебният акт, независимо от кратките мотиви, е достатъчно обоснован и ясен. Разпоредбата на чл.200 ал.2 от АПК дава възможност определението по раздел 4 – чл.197 и следващите от АПК, да се обжалва от страните, участващи в административното производство, но тълкуването на Общото събрание на Върховния административен съд, с посоченото тълкувателно решение, е конкретизирал кръга на лицата, които могат да атакуват това определение и е изложил основанията за този си извод. Поради което съдът е бил длъжен да се съобрази с посоченото тълкувателно решение, което е и направил. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административно процесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение