Определение № 204 от 28.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4404/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на В. Б. С., К. Г. Ц. и Г. Г. С., чрез пълномощника им адв. См. В., срещу определение № 866 от 23.06.2017 год. по гр. д. № 852/2016 год. на Русенския окръжен съд, с което е изменено решението от 5.05.2017 год. по същото дело на въззивния съд в частта му за разноските и жалбоподателите са осъдени да заплатят на другата страна още 1 019.47 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, обусловена от неправилността на въззивното решение, предмет на подадената от тях касационна жалба. Ответниците по частната жалба – М. и И. М., чрез пълномощника им адв. Пл. Г., оспорват същата, като считат, че с оглед изхода на спора правилно са им присъдени направените и в първоинстанционното производство разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. констатира, че срещу въззивното решение от 5.05.2017 год. по гр. д. № 852/2016 год. на Русенския окръжен съд е подадена касационна жалба от настоящите жалбоподатели, чрез пълномощника им адв. См. В., по която е образувано гр. д. № 4405/2017 год. на ІІ г. о. на ВКС за произнасяне в производство по чл. 288 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението. Произнасянето по присъждане на разноските е обусловено от изхода на производството по касационната жалба срещу решението по същество, поради което и настоящето частно производство следва да се присъедини за разглеждане към образуваното гр. д. № 4405/2017 год. ІІ г. о. при условията на чл. 213 ГПК. Водим от горното, съдът