Решение № 847 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас чрез юрк. Кацарова срещу Решение 289/20.03.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1835/2022 г., с което, по жалбата на Лидикар ООД, [ЕИК], гр. Бургас, ул. Константин Фотинов 1, представлявано от К. Карачорбаджиева, и на В. Димитров, гр. Бургас, [жк], [адрес], е отменено издаденото от касатора Решение 32-337507/05.10.2022 г. към митническа декларация (МД) MRN 19BG001008009765R0/03.09.2019 г. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Касаторът сочи, че електронните експортни декларации (ЕЕД), предоставени от Службата на САЩ за митници и гранична защита представляват еквивалент на европейската митническа декларация за САЩ на износна декларация в ЕС и отразяват цените за износ към конкретна държава в рамките на съюза, в разглеждания случай България. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответниците по касационната жалба, Лидикар ООД и В. Димитров, чрез адв. Василева, в писмен отговор и в становище по съществото на спора отричат нейната основателност. Искат да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на всеки от тях да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение с рег. 32-337507/05.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса): в размер на 20 946,82 лв. за стока 1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008009765R0/03.09.2019 г.: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, Мерцедес Бенц модел Е350, черен, с работен обем 3500 куб. см., шаси WDDHF5KBXFB102292; в размер на 26 389,43 лв. за стока 2, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008009765R0/03.09.2019 г.: употребяван пътнически автомобил катастрофирал марка BMW, модел 535l, бял, работен обем 3000 куб. см., шаси WBA5B1C52ED477961; в размер на 22139,23 лв. за стока 3, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008009765R0/03.09.2019 г.: употребяван пътнически автомобил катастрофирал марка Mazda, модел СХ-5, бял, работен обем 2500 куб. см., шаси JM3KFACM8J0317142, и са установени допълнителни задължения за мито 4 819.81 лв. и ДДС 10 603.59 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 03.09.2019 г. вносителят В. Димитров чрез Лидикар ООД декларира на режим допускане за свободно обращение: стока 1 употребяван пътнически автомобил катастрофирал, Мерцедес Бенц модел Е350, тип бензин, брой места 5, товароносимост 0, първа регистрация 20150101, черен, с работен обем 3500 куб. см., мощност 48 HPSAE, двигател не се чете, шаси WDDHF5KBXFB102292; стока 2 употребяван пътнически автомобил катастрофирал марка BMW, модел 535l, тип бензин, брой места 5, товароносимост 0, първа регистрация 20140101, бял, работен обем 3000 куб. см., мощност 3000 HPSAE, двигател не се чете, шаси WBA5B1C52ED477961; стока 3 употребяван пътнически автомобил катастрофирал марка Mazda, модел СХ-5, тип бензин, брой места 5; товароносимост 0, първа регистрация 20180101, бял, работен обем 2500 куб. см., мощност 187 HPSAE, двигател не се чете, шаси JM3KFACM8J0317142. Към МД са приложени фактури от 17.06.2019 г. и от 18.06.2019 г., издадени от Copart и от 20.06.2019 г. , издадена от Liberty Mutual Insurance. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи извършили последващ контрол след вдигане на стоките с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, отразена в митническата декларация. Констатирано е, че на сайт www.autoauction.io е налична информация за стока 1 с обявена продажна цена на аукцион с дата 12.06.2019 г. със статус продаден за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 62 847 actual miles с публикувана продажна цена 10 600 USD; за стока 2 с обявена продажна цена на аукцион с дата 07.06.2019 г. със статус продаден за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 51 814 actual miles с публикувана продажна цена 13 700 USD; за стока 3 с обявена продажба цена на аукцион с дата 18.06.2019 г. със статус продаден за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 19062 actual miles с публикувана продажна цена 11 300 USD. Заместник директорът на Агенция Митници е поискал чрез Посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложени митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г. Според писмо от 31 май 2022 г. на Д. Гаст, аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ, с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI. От така предоставените данни се установява, че в износната си декларация с дата 01.07.2019 г. износителят Copart декларира продажна цена на автомобила, описан в МД като стока 1 с получател Димитров в размер на 11 388 $; В износна декларация с дата 01.07.2019 г. същият износител е декларирал продажна цена на автомобила стока 2 по МД в размер на 14 488 $; В износна декларация с дата 01.07.2019 г. същият износител е декларирал продажба цена на автомобила стока 3 по МД в размер на 12 088 $; На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от Лидикар ООД и от Димитров са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобилите в подкрепа на декларираната митническа стойност, като договори и всякакви други документи, удостоверяващи начина на формиране на продажната цена, документи за плащането на цената към доставчика или трети лица, с които е сключен договор във връзка със закупуването на автомобилите и др. От пълномощника на дружеството адв. Василева са депозирани подробни възражения, но доказателства не са посочени. При така установените факти митническият орган приема, че декларираната договорна стойност не е действителната такава, а съответства на посочената в получения от американските власти отговор. Посочил е в решението си, че митническата стойност на стоките следва да се определи на основание чл. 70 от МКС като се вземе предвид продажната цена и направените разходи за транспорт до ЕС. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но противоречи на материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не са обосновани от събраните данни. Действително, сочи съдът, данните от сайта www.autoauction.io не кореспондират с тези по вносната митническа декларация, не те не съответстват и на стойностите, посочени в електронните експортни декларации (ЕДД). Нито сведенията от интернет-страницата, нито тези от ЕДД, са подкрепени от доказателства за действителната продажна цена на всеки от автомобилите. Така на сайта липсва информация относно купувача, с който е приключил търгът на отделните стоки, а достоверността на данните в www.autoauction.io не е потвърдена. На следващо място първостепенният съд е посочил, че наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност на трите стоки представлява общо платената или подлежаща на плащане сума и доколкото не може по несъмнен начин да се установи каква е тяхната договорна стойност, е възникнало основание да се пристъпи към прилагането на методите по чл. 74, § 2, респ. по чл. 74, § 3 МКС. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). На Лидикар ООД и на Димитров са съобщени мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за тях решение и им е дадена възможност за становище в 30 дневен срок от уведомяването. Посочено е в съобщението, че при извършената проверка е получен отговор от американските митнически власти, с който са представени относими документи, според които декларираната стойност при експорт от САЩ значително надвишава тази, отразена във фактурите за покупко-продажба. Изрично е посочена възможността за преглеждане на документите по преписката, за водене на бележки и за копиране. Обстоятелството, че номерът на писмото от Посолството на САЩ не е посочен в съобщението, не представлява съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговите адресати да изразят становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Според практиката на СЕС, възприета от ВАС, съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая по делото не са налице данни за допуснати нарушения на административно-производствените правила, носещи белега същественост. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износните МД цени на всеки от трите автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактури. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, в какъвто смисъл са доводите на касатора, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесната МД всеки от автомобилите е описан като катастрофирал. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от всеки от автомобилите щета/и. Въпреки че МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB), митническият орган не определя митническа стойност за така описаните автомобили в МД. Следователно той не оспорва, че те са претърпели щети, каквито е установил от публикацията на посочения електронен адрес. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като е мотивирал извод на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, първостепенният съд е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника Димитров се дължат сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 1800 лв.