Определение № 123 от 08.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.М.К. - пълномощник на Е. С. Ц. срещу решение от 30.05.2009 г. по в.гр.д. Nо 3307/07 г. по описа на С. градски съд ,ВК-ІІ „г” отд.,с което е обезсилено решение от 27.06.2007 год.,постановено по гр.д.№ 11035/05 год.по описа на С. районен съд – 31 състав и производството по делото е прекратено,като процесуално недопустимо. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че произнасянето на касационната инстанция по настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото,с оглед съдействието и защитата на гражданите при реализация на правата им и недопускането за в бъдеще отказ от правосъдие при правомерно предявени отрицателно установителни искове.Позовава се и на решение № 19 от 19.02.2001 год. по гр.д.№ 526/00 год.на ВКС,ІІ г.о. Ответната страна – С. община – район”С.” е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Ответната страна – М. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение. Приложеното от жалбоподателят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване/инкорпорирано в самата касационна жалба/ няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати на С. градски съд, който да съобщи на касаторът да отстрани констатираните нередовности. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.