Определение № 56 от 04.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 36/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.407 ал.1 от ГПК по частната жалба на “К” О. гр. П. срещу определението на Великотърновския окръжен съд от 04. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 453/2008г. Ответникът по частната жалба Ц. Д. Н. от гр. В. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С решение от 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 453/2008г. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на П. районен съд от 28. ХІІ.2007г. по гр.д. № 192/2007г., с което са уважени предявените от Ц. Н. срещу “К” О. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Срещу въззивното решение дружеството е подало касационна жалба. С атакуваното определение Великотърновският окръжен съд е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на Ц. Н. за присъдените му по делото 1172.16лв., представляващи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 23.V.2007г. до окончателното им изплащане. Определението е правилно. Налице са били предвидените в закона предпоставки за издаването на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател. Това е така, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл.404 т.1 пр.2 от ГПК подлежат на принудително изпълнение и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, какъвто е разглеждания случай. Неоснователни при тези обстоятелства са релевираните в частната жалба оплаквания срещу така постановеният съдебен акт. Съдът правилно се е основал на разпоредбата на чл.404 т.1 пр.2 от ГПК /виж стр.2 от определението/, като с оглед изложените от него текстови мотиви в акта се налага извод, че първоначално посоченият в цифров вид като основание за издаването на изпълнителен лист чл.404 ал.1 т.1 от ГПК представлява допусната от него фактическа грешка. Освен това, в закона не е предвидено като условие за уважаване искането на ищеца на посоченото основание и представянето от него на предварително обезпечение, тъй като в случая не се касае за издаване на изпълнителен лист по допуснато предварително изпълнение /чл.404 т.1 пр.5 от ГПК/, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл.242 ал.3 от ГПК. По изложените съображения се налага извод, че атакувания съдебен акт не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което същият следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, констатира, че в частната жалба се съдържа и жалба на “К” О. срещу действия на частен съдебен изпълнител Р. К. по изп.д. № 247/2008г., компетентен да се произнесе по която по силата на чл.436 ал.1 от ГПК е Великотърновския окръжен съд. С оглед на това копие от жалбата и от настоящото определение следва да се изпратят на частния съдебен изпълнител К. за придвижването й от него по реда на чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК. Делото следва да се докладва за образуване на друго по касационната жалба на “К” О. вх. № 9764/29.VІІІ.2008г. срещу въззивното решение № 370/11.VІІ.2008г. по гр.д. № 453/2008г. на ВТОС, която с разпореждане от 05.І.2009г. на съдия от този съд също е изпратена на ВКС на РБ. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,