Определение № 5564 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 11203 от 18.12.2023 г. по кнахд № 8892/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно производството по делото до приключване на преюдициално дело С-61/23 на СЕС. Счита определението за неправилно по съображения изложени в частната жалба. Ответната страна е представила писмен отговори. Излага доводи за законосъобразност на определението съгласно съдебната практика. С определение № 4976 от 19.04.2024 г. по адм.д. № 3940/2024 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, е прието, че частната жалба е процесуално допустима, като е отменено определение № 2553 от 05.03.2024 г. по настоящото дело за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е изложил мотиви, че пред СРС се оспорва Електронен фиш (ЕФ) № 8505032860 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ - Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "Евротранспорт 2000" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Прeд СЕС на 07.02.23 г. е образувано дело С-61/23г. по преюдициално запитване от 31.01.23r. по кнахд № 997/22 г. на Административен съд - Хасково относно. чл.9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.10, ал.1 от ЗП, като ответник по делото е АПИ. Съгласно практиката на ВАС / определение № 9205/03.10.23 г. по адм. д. № 9029/23г. на ВАС, VII о./, образуваното пред СЕС дело С-61/23г. се явява преюдициално по спорове като настоящия / относно чл. 10, ал.1 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП/. Делото на СЕС се явява преюдициално на кнахд № 8892/2023 г. по описа на АССГ. Определението е правилно. В случая, административният съд е сезиран с искане да прецени правилността на заключенията на първата инстанция по отношение на законосъобразността на акт за налагане на имуществена санкция, наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Съгласно предписанието на чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, като ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. По силата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер на 300 лева, по чл. 179, ал. 3а – в размер на 1800 лева и по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лева. А според текста на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на който се е позовал и органът в случая, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 2500 лева. Същевременно, поставеният по дело С-61/2023 г. на СЕС преюдициален въпрос е във връзка със съответствието с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури на национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Отговорът на СЕС ще има отношение и към спора по КАНД № 8892/2023 г. по описа на Административен съд София- град, поради което съдът правилно е спрял делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/2023 Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение