Определение № 195 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2020 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5027640/17.02.2020 г. от „Универс” ЕАД в ликвидация, чрез адв.Г. С. за отмяна на влязло в сила решение № 343746/20.02.2018 г. по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.2 и т.5 ГПК. Според молителя в проведеното производство по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд същият не е представляван надлежно нито по закон, нито по силата на пълномощие и съдът не е изпълнил служебното си задължение по чл.101,ал.1 ГПК да следи за надлежно извършване на процесуалните действия от конституираната страна. Твърди, че към момента на образуване на делото 12.08.2016 г. дружеството молител в ликвидация не е имало законен представител, тъй като назначеното за ликвидатор лице М. К. Г. е с прекратени правомощия, считано от 31.12.2014 г., че след тази дата дружеството не е имало законен представител. Счита, че основанието за отмяна е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, тъй като страната вследствие нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана, че са били нарушени правилата по призоваване на юридическото лице, както и тези касаещи органното представителство и представителството по пълномощие в процеса. Поддържа, че едноличния собственик на капитала на търговското дружество молител е сключил договор с М. Г. – ликвидатор, срокът на който е изтекъл на 31.12.2014 г. и същият от този момент се счита прекратен. След изтичане срока на договора последният не е подновяван и М. Г. не е имал права и задължения на ликвидатор след 31.12.2014 г. до назначаване на Е. К. за ликвидатор на 30.09.2019 г. В молбата за отмяна се твърди, че препис от исковата молба е получен на 20.03.2017 г. от лицето „Б.” срещу подпис със задължение да се предаде на адресата, с отбелязване, че е офис служител, че в същия съд е образувано и друго дело със сходен предмет срещу същия ответник с ищец Д. М. Б., изпълнявала длъжността „гл.счетоводител” в прекратеното дружество. Цитират се съобщения по гр.дело № 45659/2016 г. на СРС, получени от Д. Б. и от ответницата по молбата за отмяна М. Н.. Поддържа се, че дори и да се приеме, че „Б.” е получила съобщението в качеството на друго лице безспорно е знаела, че няма лице на което да предаде съобщението и въпреки това го е приела. Сочи се, че съдът не е изпълнил задължението, указано в чл.46,ал.3 ГПК да изключи от кръга на другите лица ищцата М. Н., тъй като интересът й от изхода на делото е безспорен, че това довело до съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като на 07.09.2017 г. М. Н. имаща качеството на ищец в производството е получила призовка от 16.08.2017 г., адресирана до ответника. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на постановеното решение. В молбата се сочи, че съдът е следвало вместо да даде ход на делото да спре производството до вписването на ликвидатор на търговското дружество. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за ново разглеждане. Към молбата са приложени покана за доброволно изпълнение, 6 броя съобщения и призовки по гр.дело № 45659/2016 г. на СРС. Ответницата по молбата за отмяна М. Ц. Н., чрез адв.А. Р. в писмен отговор е мотивирала становище за недопустимост на молбата, като просрочена. Сочи, че е невярно обстоятелството, че молителят узнал за решението, чиято отмяна иска при връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 547/2018 г. на ЧСИ Д. З., което е извършено на 12.11.2019 г.Поддържа, че по изпълнителното дело от молителя е направено искане за изчисляване на размера на задължението му, че с писмо от 10.10.2019 г. ЧСИ го е уведомил за това. Поддържа се също, че в периода 02.10.2019 г. до 12.11.2019 г. от страна на ликвидатора на дружеството Е. К. и от пълномощникът по делото са подавани различни заявления и са извършвани плащания с цел издаване на преписи от документи. Твърди, че дори и да се приеме, че едва на 12.11.2019 г. молителят е разбрал за решението, чиято отмяна се иска при връчването му на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 546/2018 г. което според ответника по молбата не е вярно, към датата на подаване на молбата за отмяна тримесечният преклузивен срок е изтекъл. Изразено е и мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна. Към отговора са приложени писмени доказателства по опис. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 343746/20.02.2018 г. по гр.дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд е осъден „Универс” ЕАД в ликвидация [населено място] да заплати на М. Ц. Н. сумата 25 501.87 лв. трудови възнаграждения за периода 01.03.2014 г. – 31.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 2988.19 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 8-мо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася всяко неизплатено трудово възнаграждение до 31.07.2016 г. и сумата 356 лв. платени без основание разходи във връзка с дейността на „Универс” ЕАД в ликвидация, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК 2000 лв. разноски. Решението е влязло в сила на 16.03.20018 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна. В същата са мотивирани основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 и т.5 ГПК. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение