Определение № 287 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С.,чрез процесуалния представител адвокат Л. против разпореждане № 309 от 18.02.2011г. на Апелативен съд В.,с което е върната като недопустима частната му касационна жалба с вх.№ 633 от 4.02.2011г.срещу определение №677 от 11.12.2010г.по ч.гр.д.№ 607 на В..Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за администриране на подадената касационна частна жалба. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпило възражение от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е основателна. Апелативен съд В. е върнал подадената от [фирма] [населено място] частна касационна жалба като е приел,че постановения акт не подлежи на обжалване. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Подадената частна касационна жалба е срещу определение на ВАС, с което е потвърдено определение № 3243 от 19.10.2010г.на Варненски окръжен съд,с което е уважена молба на К. за допълване на определение № 2938 по гр.д.№ 1956/2010г.на В.,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ал.1 от З.,като на „стр.9 от определението,ред 24,след”запор”върху 25 дружествени дяла от капитала на [фирма] [населено място] с капитал 50 000лв.,разпределени в 50 дяла с номинална стойност 1000лв.за всеки от тях” се добави:”към настоящия момент собственост на М.Хугаард,роден на 30.05.69г.в [населено място], персонален номер 300569-087,притежаващ паспорт №[ЕИК],издаден от консулството в [населено място] на 4.06.2007г.” Определението за допълване подлежи на обжалване по общия ред /съгласно нормата на чл.250 ал.3 от ГПК,която следва да се приложи по аналогия/.Съгласно чл.23 ал.2 от специалния в случая З. - определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Следователно- като е върнал подадената касационна жалба- съдът е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен,а делото върнато за администриране на жалбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение