Определение № 922 от 29.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 875/2011 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 предл.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], Р. Т. А., П. А. А. и П. И.А. срещу Определение № 708 от 16.09.2011 год. по ч.т.д.№ 572/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против Определение № 625 от 06.04.2011 год. по гр.д.№ 585/2011 год. на Софийски апелативен съд. С това определение САС се е произнесъл като въззивна инстанция по реда на чл.396 ГПК срещу определение с което Монтанският окръжен съд е допуснал по реда на чл.389 ГПК обезпечение на предявен от дружеството, Р. А., П. А. и П. А. срещу [фирма] отрицателен установителен иск. Съставът на САС е приел, че обезпечение не следва да бъде допуснато по така предявения иск, поради което е отменил първоинстанционния акт. С обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, съставът на ІІ т.о. е счел частната касационна жалба на [фирма] за недопустима, поради това, че с произнасянето на САС, инстанционният контрол по отношение на обезпечителната мярка е изчерпан. Частната жалба на [фирма] е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съставът по ч.т.д.№ 572/2011 год. е приел, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Контролът по отношение на тези определения е двуинстанционен както е приел ВКС с ТР № 1 от 21.07.2010 год. на ОСГТК. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което ще следва да бъде потвърдено. По отношение на него не се простира и новелата на чл.396 ал.2 предл.3 ГПК, както правилно е констатирал съставът на ІІ т.о. на ВКС, тъй като тя се прилага само ако обезпечителна марка е била допусната, пред каквато хипотеза не сме изправени. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.