Определение № 1184 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 792/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Ш. Чауш и И. Чауш, подадена чрез пълномощниците им адвокат М. Ножаров и адвокат И. Атанасов. Оспорва се Определение № 2862/28.11.2023 г., постановено по административно дело № 1144/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу виза за проектиране № 95/18.04.2023 г., издадена от Главния архитект на Община Асеновград, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се оспорват правните изводи на съда относно отсъствие на правен интерес от оспорването. По изложените съображения, се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от Главния архитект на Община Асеновград, представляван от адвокат Х. Матеев, който оспорва частната жалба, с молба да бъде оставена без уважение и се потвърди съдебното определение. Претендират се разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Постъпило е възражение и от „Златанов“ ЕООД, чрез адвокат М. Аргирова, която оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Претендират се разноски в размер на 500 лева. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване от страна на Ш. Чауш и И. Чауш е виза за проектиране, издадена на основание чл. 140, ал. 2 при условията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, за УПИ X-510.144, кв. 3 по регулационния план на гр. Асеновград, ПЗ „Север“, за изработване на проект за „Жилищна сграда с магазини и подземен етаж“, ново средноетажно застрояване, с височина до 15 м., свързано /на калкан/ към съществуващи сгради в УПИ IX-155а и подземно застрояване. Застрояването е посочено със задължителни /плътни в зоната на калкана/ и ограничителни /прекъснати/ линии в червен цвят, минимални отстояния с черен цвят и с конкретно посочени устройствени показатели за зона „Жс“. След подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и предвид получените от вещо лице специални знания, съдът правилно е изследвал наличието на предпоставки по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, които биха обусловили правен интерес от оспорването, но след като не е установил такива, е оставил без разглеждане подадената жалба. Така постановеното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие със установените по делото факти и с приложимия закон. Действително имотът на оспорващите УПИ IX-155а, който е съседен на процесния, не се явява непосредствено засегнат от визата по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. На първо място, безспорно този имот не е предмет на визата, което изключва правния интерес по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С визата не се променя характера и начина на застрояването в имота, а се променя само конфигурацията на бъдещото застрояване, както и не се променя предназначението на имота, което остава за жилищни нужди, такова каквото е отредено по действащия устройствен план, което изключва правния интерес по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Не е налице и хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, доколкото с оспорената виза не се въвеждат каквито и да е ограничения в режима на застрояване и ползване на съседния урегулиран поземлен имот. Установено е също така, че между процесния и съседния му имот УПИ IX-155а е предвидено свързано застрояване, но още по силата на застроителния план, одобрен през 1997 г. С оглед на това установяване, правилно съдът е изключил, както приложението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Представеното съдебно решение по гражданско дело № 420/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград за висящо производство по иск с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото не установява вещни права на оспорващите върху процесния имот. Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответните страни сторените от тях и доказани по съответния ред разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение