Определение № 50 от 01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2018 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба, рег. № 11670/13.08.2018 г. на Окръжен съд –Бургас, подадена от Ж. С. Ч. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 48/27.04.2016 г. по гр. д. №114/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 559/26.01.2016 г. по гр. д. № 1082/2015 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният, при условията на обективно съединяване иск, от Р. К. С. против Ж. С. Ч. за обявяване на нищожен на сключеният на 30.12.2013 г. с нотариален акт № ..., т. X., д. № 3734/2013 г. на нотариус С. А. с рег. № 208 на НК, договор за продажба на недвижим имот – ГАРАЖ № .., с площ от 21. 20 кв. м., с административен адрес [населено място],[жк], като привиден - прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и иск за разваляне на прикрития договор, поради неизпълнение от страна на приобретателката на имота. В частта му, с която е обявен за нищожен сключеният на 07.11.2013 г., с нотариален акт № 188, т. X., д. № 3145/2013 г. на нотариус С. А. с рег. № 208 на НК, договор за продажба на недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № .., с площ от 92. 58 кв. м., с административен адрес [населено място], п. к. ..., „...“ № .., ет. .., ап. .., ведно с прилежащи части: изба № 4, с площ 9.53 кв. м., таван № 5, с площ от 13.48 кв. м. и 8.591 % ид. части от общите части на сградата, като привиден - прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение издръжка и гледане, и същият е развален, поради неизпълнение на задължението на приобрететелката, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК с твърдението за наличие на новооткрито писмено доказателство-удостоверение за наследници на Г. Д. Д., с № 14/22.01.2015 г., издадено от [община], с което като негов законен наследник освен майка му – Р. К. С., е записан и баща му Д. Г. Д.. Молителката сочи да е узнала за това обстоятелство и се е снабдила с него на 13.07.2018 г. по повод на връчен й препис от искова молба, заедно с приложения към нея, подадена от Д. Г. Д., по която е образувано гр. д. № 276/2018 г. на Районен съд – Несебър. Ответникът по молбата - С. Д. П., дъщеря на покойната ищца Р. С., не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о., предвид данните по делото и заявеното в молбата за отмяна искане за съдебна защита, намира последната за процесуално недопустима. За молителката липсва правен интерес от отмяната. Това е така, защото въззивното решение, чиято отмяна се иска, е с благоприятен за нея правен резултат – с него е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която предявените срещу страната искове по чл. 26, ал. 2 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД досежно продажбената сделка на недвижим имот – гараж, обективирана в нотариален акт № 191/30.12.2013 г. на С. А. с рег. № 208 на НК, са отхвърлени. Правният интерес от търсената съдебна защита е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. При отсъствието му, молителката не се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК, на която законът признава правото да поиска отмяна на влязло в сила решение, т. е. да инициира този извънреден способ за отмяна на съдебни решения. Ето защо, като процесуално недопустима, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,