Определение № 545 от 05.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 435/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Й. М. Г. като процесуален представител на [фирма], представлявано от Г. Т. П. срещу определение №329 от 02.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 238/2010 год. на АС,[населено място], с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ЕТ „Г. 92- Г. П. от[населено място], Р. обл. за възстановяване на срока за обжалване на решението на Р. окръжен съд от 09.02.2010 год., постановено по гр.д. № 377/2002 год. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на закона. Иска се неговата отмяна и възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението на Окръжен съд[населено място]. Ответникът по частната жалба - Национална агенция по приходите оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на частната жалба. Счита, че сочените от частния жалбоподател причини за пропускане на срока за обжалване са от субективен характер и не попадат в хипотезата на чл. 37 ГПК / отм./, тоест не представляват особени непредвидени обстоятелства. Ответниците по частната жалба - ОД на МВР[населено място] и Прокуратурата на Р. Б., не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.2 ГПК във вр. ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Частният жалбоподател неправилно е изложил основания за допустимост на касационното обжалване в представено „становище по допустимостта”.В случая се обжалва преграждащо определение на В. апелативен съд, който се е произнесъл по молбата за възстановяване на срок за обжалване на първоинстанционното решение за пръв път, а не определение на Варненския АС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд. С оглед на това частната жалба следва да се разгледа по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, а не по реда на чл. 274,ал.3 ГПК, в която хипотеза ВКС, действа като касационна инстанция и се извършва проверка относно допустимостта на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че посочените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства нямат качеството на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК, поради което е оставил молбата без уважение. Посочил е, че такова обстоятелство не може да бъде липсата на дата на връчване на съобщението за изготвено решение на отрязъка, останал в лицето получило това съобщение, нито факта, че молителят е бил инициирал производство пред Европейския съд по правата на човека в С. и очаквал постановяване на решение от този съд, за да прецени интереса си от обжалване в настоящото производство. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че обстоятелствата, посочени в молбата за възстановяване на срока не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37 ГПК и поради това не е налице основание за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение от Р. окръжен съд. Според създадената трайна съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК/ отм./, /чл. 64,ал.2 ГПК/ нов/, могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт и др. обективни събития от случаен характер, които обичайно не могат да бъдат очаквани и съответно предвидени и преодоляни. Обстоятелството, че съобщението за изготвено решение е получено от майката на жалбоподателката при условията на чл. 46,ал.2 ГПК, продължителността на водения граждански процес ,воденето на паралелен процес пред ЕСПЧ, съзнателното изчакване на крайния срок за подаване на въззивната жалба с оглед възприета „стратегия за най- добра защита” и „ процесуална икономия”, очевидно не попадат в тази категория на обективни събития, които не могат да бъдат предвидени и съответно преодоляни при полагане на необходимата грижа от страна на заинтересованото лице. Напротив, от молбата по чл. 37 ГПК и оплакванията, съдържащи се в частната жалба, се създава впечатлението, че пропускането на срока е резултат на съзнателни действия на страната и нейния процесуален представител ,свързани именно с възприетата стратегия на защита,които не могат да се квалифицират като „особени непредвидени обстоятелства”. С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.