Определение № 905 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 123/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев от гр. Варна, с адрес: [жк], [адрес], против Определение №3493/01.12.2023 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело №2404/2022 г. Твърди, че държавна такса в размер на 10 лева не се дължи по аргумент от чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси (ЗДТ), поради което няма да отстранява нередовности на жалбата и моли делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакувания акт по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане постъпила с вх.№15547/18.10.2022 г. искова молба на Н. Неделчев срещу Определение №8931/13.10.2022 г. по адм.д.№8254/2022 г. по описа на Върховния административен съд с искане същото да бъде обявено за нищожно, на основание чл.128а, ал.1 от АПК, като е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разгледаната първоначално от Административен съд– Варна, исковата молба на Н. Неделчев срещу Определение №8931/13.10.2022 г. по адм.д.№8254/2022 г. по описа на Върховния административен съд, като нередовна, е оставена без разглеждане и делото е прекратено. Предвид депозираната частна жалба по прекратеното дело, с Определение №10474/01.11.2023 г. по адм.д.№9961/2023 г., ВАС е отменил определението на съда, като при новото разглеждане, първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца в предвидения в закона срок, както при първоначалното разглеждане, да отстрани нередовностите по исковата молба, а именно- да представи доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда, като го е предупредил, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. В посочения 7-дневен срок, както и до произнасянето на съда, изпълнение на указанията не е настъпило, поради което исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Неизпълнението на указаните нередовности е правопрекратяващо основание за всяко образувано съдебно производство. В качеството му на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на достъп до съд (в случая на иск по чл. 128а АПК), то детерминира като резултат връщането /оставянето без разглеждане/ на исковата молба и прекратяване на производството по делото. По отношение дадените указания от ВАС за преценка на представените писмени доказателства относно приложението на чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси, дали основание на Неделчев да не изпълни указанията на съда, правните изводи на първоинстанционния съд, базирани на ясно установена фактическа обстановка, са правилни. Във връзка с имущественото състояние на ищеца и отправеното искане, Административен съд- Варна е извършил проверка на имущественото състояние на Неделчев и е достигнал до извод, че с получавания доход същият би могъл да заплати съответната държавна такса от 10 лева. Обстоятелството, че молителят е лице с увреждания не е предвидено като самостоятелно основание за освобождаването му от заплащане на такси и разноски по реда на чл. 83 от ГПК. То е едно от всички обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда при постановяване на акта по ал. 2 на чл. 83 от ГПК. Сочената от молителя разпоредба на чл. 5, б. "о" ЗДТ не намира приложение в конкретния случай. Ето защо, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и обжалваното определение следва да се остави в сила. По така изтъкнатите съображения, Върховният административен съд, шесто отделение