Определение № 11467 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2022 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс) АПК. Образувано е по повод Определение № 10415/16.11.2022 на Върховен административен съд (ВАС) по административно дело № 9179/2022 г., с което е повдигнат спор за подсъдност със състав на Административен съд - Варна относно съда, родово компетентен да разгледа жалбата на „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна против Заповед № Т- РД-16-269/08.07.2022 г. на министъра на туризма, с която е актуализиран списъка на неохраняемите плажове в Приложение № 1 към против Заповед № Т- РД-16-213/27.05.2022 г. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното от фактическа и правна страна: На 25.07.2022 г. „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД подава жалба до Административен съд – Варна срещу Заповед № Т- РД-16-269/08.07.2022 г. на министъра на туризма. По жалбата е образувано адм. дело № 1686 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г. Същото приключва с Определение № 2321/05.08.2022 г, с което съдът е изпратил жалбата на дружеството по подсъдност на ВАС, тъй като се оспорва заповед на министър и спорът е родово подсъден на ВАС съгласно чл. 132, ал.2, т.2 АПК. На 22.08.2022 г. министърът на туризма изпраща във ВАС преписката по издаване на оспорваната заповед и в придружителното писмо застъпва становище, че конкретната заповед не попада сред актовeтe, посочени в чл.132, ал.2, т. 2 АПК предвид правното основание на което е издадена, а именно чл. 7 във вр. чл. 1, т.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Във ВАС е образувано адм. дело № 9179/2022 г. на ВАС, второ отделение. С Определение № 10415/16.11.2022 г. производството по делото е прекратено и делото е повдигнат спор за подсъдност между ВАС и Административен съд – Варна за разглеждане на жалбата на „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД срещу Заповед № Т- РД-16-269/08.07.2022 г. на министъра на туризма. ВАС е посочил в мотивите си, че делото не му е подсъдно, тъй като Заповед № Т- РД-16-269/08.07.2022 г. на министъра на туризма е издадена на основание чл. 7, ал. 7 ЗУЧК като упражненото от министъра правомощие не представлява такова по ръководство и осъществяване на държавното управление, поради което и във връзка Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционна дело №13/2017г. спорът за законосъобразността на оспорената заповед е родово подсъден на съответния административен съд. Съгласно чл. 135, ал. 4 от АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав, какъвто е настоящия случай. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби относно родовата подсъдност, Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че спорът е подсъден на Върховния административен съд по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник-министър председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело №13/2017 г. Конституционният съд дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“ В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието „функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“, но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Примерът, който Конституционният съд дава е правомощието на министъра като орган по назначаването. Това правомощие, според Конституционният съд, е идентично по съдържание с правомощието на всички други органи по назначаването и от трите власти. Налага се извод, че според мотивите на конституционното решение за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област. В случая Заповед № Т- РД-16-269/08.07.2022 г. на министъра на туризма е издадена на основание чл. 7, ал. 7 и 8 ЗУЧК. Съгласно чл. 6, ал. 3 ЗУЧК - „Морските плажове са изключителна държавна собственост“ като проява на конституционното начало заложено в чл. 17, ал. 2 и ал. 4 и на чл. 18, ал.1 от Конституцията на Република България. С чл. 7 ЗУЧК са уредени условията за управление и поддържане на морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория, като принципът е, че това става чрез възлагане на концесия, а ако прогнозната стойност от приходите не е по-голяма от европейския праг по смисъл на Закона за концесиите, то министърът на туризма може да отдаде съответния плаж под наем. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите – „министрите изпълняват държавната политика за концесиите в съответствие с отрасловата им компетентност“. Съгласно чл. 7, ал. 7 ЗУЧК „Морските плажове, за които не е възложена концесия или не са отдадени под наем, се обявяват със заповед на министъра на туризма за неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 март“. При съобразяването на всички посочени разпоредби се налага извод, че правомощията на министъра на туризма по чл. 7 и частност по чл. 7, ал. 7 ЗУЧК са правомощия по реализирането на държавната политика за концесиите в сферата на туризма. Изключителна преценка на министъра на туризма е дали един плаж да бъде възложен за управление и поддържане чрез концесия, отдаден под наем или да бъде обявен за неохраняем. Така се осъществява конституционното правомощие на министъра по чл. 108, ал. 3 от Конституцията за ръководи съответното министерство като спомага за реализирането на правомощието на Министерски съвет по чл. 106 от Конституцията да организира стопанисването на държавното имущество, каквото безспорно с явяват и морските плажове като изключителна държавна собственост съгласно чл. 18, ал.1 от Конституцията. Съгласно чл. 18, ал.5 от Конституцията „Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон“, такъв в случая се явява Законът за концесиите и Законът за устройството на черноморското крайбрежие. Следователно правомощието на министъра на туризма по чл. 7, ал. 7 ЗУЧК е правомощие по ръководство и осъществяване на държавно управление по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, защото това правомощие, по силата на нормативен акт или чрез нарочно определяне, законово се упражнява само от този държавен орган в съответствие с неговата отраслова компетентност. С оглед на всичко изложено, делото е родово подсъдно на Върховния административен съд с оглед на разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.4 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,