Определение № 6966 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на туризма, подадена чрез процесуален представител държавен експерт с юридическо образование В. Велкова, против определение № 2807 от 29.03.2023 г., постановено по адм. дело № 3054/2023 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяната му, като неправилно и необосновано, както и се иска Върховният административен съд да потвърди процесното разпореждане за предварително изпълнение на заповед Т-РД-16-116/24.03.2023 г. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Бялата Лагуна“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. З. Жечев, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 8 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Бялата лагуна“ ЕАД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № Т-РД-16-116/24.03.2023 г. на министъра на туризма, инкорпорирано в административния акт. Със заповедта е определено дружеството „Вита Яна Хенди Кенди“ ЕООД за спечелил проведения на 17.03.2023 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж „Иканталъка 1“, находящ се в община Каварна, Област Добрич, с площ от 3973 кв.м, съставляващ поземлен имот с идентификатор 72693.600.69 по КККР на землището на с. Топола, община Каварна, област Добрич. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел обжалваното разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за незаконосъобразно и го е отменил. Административен съд София – град се е мотивирал, че по същество мотивите, изложени в разпореждането са бланкетни и преповтарят правната норма на чл. 60, ал. 1от АПК, както и съдържанието на чл. 7, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), определящо задълженията на концесионера по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж. Според съда административният орган е можело да се възползва от възможността, предвидена в чл. 7, ал. 7 и ал. 8 от ЗУЧК. Приел е и, че допускането на предварителното изпълнение не може да бъде обосновано и със защита на правния интерес на административния орган да има гаранция за заплащане на дължимата наемна цена, при положение че е наредил внасянето й да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта за определяне на спечелилия проведения търг. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което приема обжалваното определение за правилно. Допускането на предварително изпълнение се предпоставя от законодателя от необходимостта да се осигури животът и здравето на гражданите или за защитата на особено важни държавни и обществени интереси, за да не последва значителна или трудно поправима вреда вследствие закъснението на изпълнението на акта. На първо място доводите в разпореждането са правилно определени от съда, като бланкетни. Относно защитата на живота и здравето на гражданите преповтарят съдържанието на чл. 60, ал. 1, пр. 1 от АПК и задължителните дейности по чл. 7, ал. 2 от ЗУЧК. Същевременно според чл. 7, ал. 5 от ЗУЧК, морските плажове или части от тях, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на туризма чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности. В чл. 7, ал. 7 и 8 от ЗУЧК изрично е предвидена възможността морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, да бъдат обявени със заповед на министъра на туризма за неохраняеми и за тях областният управител да предложи за одобрение на министъра на туризма, схема за обезпечаване с водноспасителна дейност през съответния летен сезон. В този случай извършването на водноспасителната дейност се възлага от министъра на туризма и/или от областния управител чрез обществена поръчка. В настоящия случай морски плаж „Иканталъка 1“ е обявен за неохраняем, видно от представените пред първоинстанционния съд заповеди (заповед № Т-РД-16-418/25.11.2022 г.; заповед № Т-РД-16-18/23.01.2023 г. и заповед № Т-РД-16-108/14.03.2023 г.), тъй като не се стопанисва от концесионер или наемател. Правилно в тази връзка Административен съд София – град е приел, че до влизане в сила на заповедта на министъра за определяне на дружество спечелило търга с тайно наддаване за отдаване под наем на обекта, органът е разполагал с възможността, предвидена в чл. 7, ал. 8 от ЗУЧК да възложи извършването на водноспасителната дейност на плаж „Иканталъка 1“. При положение, че процедурата за отдаване под наем на плажа е открита на 09.02.2023 г., нормално е да се очаква, че тя не би могла да приключи до началото на туристическия сезон, предвид възможни обжалвания на търга, както се е получило и в случая. В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 22а, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК постъпилите приходи от концесионни възнаграждения и от наеми на морски плажове се разходват включително за обезпечаване с водноспасителна дейност на обявените за неохраняеми морски плажове през съответния летен сезон съгласно одобрена от министъра на туризма схема, предложена от областния управител, включително и на морските плажове за природосъобразен туризъм. Същевременно осигуряването на задължителните дейности по чл. 7, ал. 2 от ЗУЧК от страна на дружеството, спечелило търга, е дължимо едва след от влизането в сила заповед, внасяне на едногодишната наемна цена и сключване на наемния договор. Това следва от диспозитива на оспорената заповед №Т-РД-16-116/24.03.2023 г. на министъра на туризма. Това изключва възможността да се приеме, че е налице обективна необходимост от допуснатото от административния орган предварително изпълнение. По идентичен начин стои въпросът и с другата изтъкната от административния орган причина за допускане на предварителното изпълнение - че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда, по-конкретно - невнасянето на определената в резултат от проведения търг, годишна наемна цена. Сам административният орган е разпоредил внасянето ѝ да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, поради което и не може да основава допуснатото предварително изпълнение на възможността късното й изпълнение да осуети получаването на годишната наемна цена. Въпросът относно неполучаването на наемна цена за съответния морски плаж не може да бъде приоритетен спрямо изискването за законосъобразно провеждане на обявените тръжни процедури, свързани с отдаване под наем на обекта, изключителна държавна собственост. Неотносима към настоящия спор е цитираната в частната жалба съдебна практика. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,