Определение № 86 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 25/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 95, ал. 5 от ГПК и с чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на Ж. Я. С. срещу определение от 14.10.2014 г., постановено по частно гр. дело № 5004/2014 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания, че въззивният съд не е връчил на жалбоподателката обжалваното определение, а вместо това й е връчил препис от подадена от нея молба с „резолюция” на съда върху нея, в която липсват мотиви за отказа за предоставяне на правна помощ. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за нищожно по следните съображения: Разпоредбите на чл. 95 от ГПК ясно и еднозначно установяват вида на съдебния акт, който се постановява по молбата за предоставяне на правна помощ, а именно – определение. Когато по молбата се произнася въззивен съд, определението се постановява и се подписва от тричленен съдебен състав на същия. В случая обжалваното определение е постановено и подписано еднолично, дори без посочване на имената на лицето, което го е постановило и подписало. Отделно от горното, основателно е и оплакването в частната жалба, че липсват и мотиви към обжалваното определение – в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП, която изрично изисква отказът за предоставяне на правна помощ да се мотивира. Посочването, че молбата за правна помощ на жалбоподателката се оставя без уважение „на осн. чл. 24, т. 2 ЗПП”, не съставлява надлежно мотивиране на определението, с което се постановява отказ за предоставяне на правна помощ. Както основателно се изтъква в частната жалба, разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП установява три различни хипотези за такъв отказ, поради което съдът следва да посочи и да обоснове в мотивите си, при наличие на коя от тези три хипотези постановява отказа си в конкретния случай. В заключение, на основание чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, следва да се прогласи нищожността на обжалваното определение и делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на валиден съдебен акт по подадената от жалбоподателката молба с вх. № 95042/05.08.2014 г. за предоставяне на правна помощ, – съобразно изложеното по-горе. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение